Рупърт се наведе да я целуне по бузата. Тя ухаеше на тоалетна вода и розова пудра точно както си я спомняше. Той остана загледан след нея, докато изчезна от погледа му по осветения с полилеи коридор и когато се обърна, изведнъж се почувства много самотен. Нощта тепърва започваше, но бе някак пуста. Той събра жетоните и се върна на масите при рулетката.
Алфонс й предложи да заведат Леони там, а Каро се ентусиазира от идеята. Разбира се, това бе идеалното място, курорт, където човек можеше да се поразсее. Тя се нуждаеше точно от това, а и не се знаеше колко още ще могат да се крият в провинцията. Макар и красиво, в Рамбуйе бе твърде спокойно. Баден-Баден предлага забавления, каза тя на Леони, а това, от което се нуждаем и двете в момента, са малко забавления.
Макар на Леони да не й се искаше точно това, тя хареса красивия стар град на брега на реката Емс, а и хотелът бе толкова голям и толкова красив — от терасата в далечината се виждаше Шварцвалд. Най-много от всичко й хареса плувният басейн. Тя го откри през първата сутрин, изучавайки коридорите лабиринти под „Гранд хотел парк“, минавайки през запотените от серните изпарения зали с невероятна акустика и покрай клокочещите кални бани, където облечени в бяло рехабилитатори показваха чудеса на уморената плът. Високата зала на плувния басейн с мраморна колонада от двете страни бе празна, носеше се само звукът от шумоленето и плясъка на водата в басейна, прозрачно зелена и примамваща. Тя се втренчи в нея, опитвайки се да си представи какво ли е да плуваш вътре, в прекрасния хладен свят на успокояващи докосвания, където можеш да се отпуснеш върху топлата минерална вода, да я оставиш да те изтласка нагоре, да те люлее, да те гали. Само да можеше да плува! Тя предпазливо потопи палеца на крака си в басейна, копнеейки да може да свали дрехите си и да се гмурне, да се пречисти в тази зелена вода.
— Защо не започнеш да взимаш уроци по плуване? — практично й предложи Каро. — При басейна има треньор, а упражненията добре ще ти се отразят.
И така, рано всяка сутрин, когато й се струваше, че останалата част от света още спи, тя прекосяваше сама запотените зали за поредния урок. Басейнът изглеждаше толкова по-голям, когато си вътре. В края на първата седмица можеше да преплува ширината му, наслаждавайки се на усещането за собствената си сила, докато бавно цепеше водата, усвоявайки някой нов елемент. Бе решена да стане наистина добър плувец и оставаше да се упражнява и след урока, тръгваше си едва когато басейнът започнеше да се пълни към средата на сутринта.
— Учудвам се как не си се сбръчкала още — изкоментира Каро. — Прекарваш часове във водата.
Но в действителност тя беше доволна. Леони изглеждаше по-добре. Беше си възвърнала загубеното тегло, а косата й, въпреки че леко намирисваше на басейн, отново бе добила блясък. Следващият проблем бе какво щеше да прави с нея. Леони не бе просто проблем, който можеше да се разреши, тя бе приятелка, по-малка сестра — необяснимото привличане към нея, което бе усетила онзи първи снежен следобед, когато бяха хванати от бурята, се бе превърнало в истинско приятелство.
— Ти си първата жена, която ми е истински приятел — каза тя на Леони. — Разкрих ти всичките си тайни, когато се срещнахме за пръв път, и със сигурност ще споделям още много други неща с теб. След като те намерих, няма да те загубя толкова бързо.
— Но аз трябва да си намеря работа, Каро — отвърна й Леони. — Не мога да остана вечно с теб и освен това не е честно спрямо Алфонс. Двамата направихте достатъчно за мен.
Но каква работа, чудеше се Леони, докато лежеше по гръб в басейна. Сега съм различна от момичето, което работеше в „Сера“. Пораснала съм. Е, в края на краищата, вече съм на седемнадесет години. Момичетата от нейното село на тази възраст вече бяха омъжени и имаха дете, някои дори и две! Не беше се сещала за Нормандия от смъртта на майка си и сега бързо прогони от съзнанието си тази мисъл, както прогонваше спомените за Рупърт. Никога не си позволяваше да мисли за него. Но какво щеше да прави с бъдещето?
— Радвай му се — уверено каза Каро, докато шофираха този следобед с една оживена група приятели през Шварцвалд. Но Леони и сега се чувстваше външен, временен посетител, който не принадлежи тук. Не бе позволила на Каро да й купи скъпи дрехи и прие само онези, които бяха остарели в гардероба й, няколко обикновени летни поли. Не се нуждаеше от нещо специално, защото никога не излизаше вечер, вечеряше в стаята си и си лягаше рано. Истината бе, че се страхуваше от всички тези хора, от блестящото Казино и изисканата трапезария. Леони се сля с величествения покой на Шварцвалд, където зелената тишина се нарушаваше само от техните гласове, отекващи по тревистите пътеки, и където високите дървета пропускаха само тесни ивици слънчева светлина. Нейната красота я караше да се чувства още по-тъжна. Бъдещето се изпречи пред погледа й, празно и безкрайно, неразгадаемо и самотно.