Не можеше да заспи; стаята й се струваше задушна след прохладния ден и тя неспокойно се въртеше в леглото, очаквайки зората. Веднага щом съмне, обеща си тя, ще отида на басейна. Мисълта за хладката вода я ободри, тя излезе на балкона и се загледа към парка. Още блещукаха светлините на Казиното, въпреки че оркестърът отдавна бе замлъкнал. В този час на деня само запалените играчи бяха останали. Всички останали бяха или в леглата си, или на някое от многото партита. Една двойка стоеше на терасата под прозореца й, Леони се надвеси, за да ги види, и наостри уши за разговора им. Тя бе облегнала глава на рамото му, а той я прегръщаше през кръста. Двамата се сливаха един с друг, докато се целуваха продължително, напомняйки й за Рупърт. Тя бързо затвори прозореца и заключи спомените си.
Рупърт със замъглен поглед съзерцаваше купчината жетони пред себе си. Не беше успял да разори банката, но бе имал феноменален късмет и баба му сигурно щеше да се ядосва, че е пропуснала това. Той се протегна, гърбът го наболяваше; бе ужасно уморен. Може би трябваше да опита сауната и да си направи масаж — това щеше да избистри съзнанието му.
Високата мраморна зала бе пълна с мъже, които се опитваха да прогонят с топлина лошите последици от изминалата нощ, бяха проснати голи на пейките и се потяха мълчаливо, обгърнати от облаци пара, подготвяйки се за състезанията през деня и поредната нощ в Казиното или с любимата жена. Масажистът отпусна напрегнатите мускули на Рупърт и накрая го обля с леденостудена вода. Господи, колко добре се чувстваше сега, усещаше как порите на кожата му се затварят!
— Трябва да опитате басейна, господине — предложи му масажистът. — Винаги е празен по това време на деня и действа ободряващо.
Станало ли е вече ден? Още бе сиво и тихо, слънцето не беше се показало през мъглата. Басейнът бе точно това, което му трябваше. Той уви една кърпа около бедрата си и закрачи през запотените зали, като почти се загуби из виещите се коридори и накрая намери басейна само по звука на плискащата се вода. Хвърли кърпата и се приготви да се гмурне. В този момент забеляза, че в басейна има и някой друг. Жена! Колко необмислено се бе освободил от кърпата.
— Извинете — извика той. — Страхувам се, не разбрах, че не съм сам. Не знаех, че по това време тук има дами.
Леони лежеше по гръб със затворени очи. Това бе само сън. Трябва да е заспала.
— Леони!
Не беше сън. Той стоеше там. Рупърт. Шокирана, тя остана без дъх, нагълта се с вода и започна да потъва като камък. Паникьосан Рупърт скочи във водата и я извади на повърхността.
— Леони, скъпата ми Леони — притисна я към себе си той. — Не мога да повярвам, че си ти… Мислех, че съм те загубил, мислех, че никога вече няма да те видя.
— Рупърт, о, Рупърт, аз пък смятах, че не те интересувам, че ми се присмиваш…
— Не се смеех на теб, Леони, смеех се на коня… ти беше чудесна, толкова смела и умна. И изглеждаше толкова красива, ревнувах, че и останалите мъже те обожават.
— Но ти беше с онази жена, шепнеше й нещо за мен…
— Не, не, моя любов, не е вярно.
Само няколко думи и светът отново е хубав, мислеше си тя, толкова много болка, заличена с няколко думи. Колко глупава беше да избяга така!
— Съжалявам, Рупърт, трябваше да ти имам доверие. Вината е само моя.
— Не, миличко, вината е моя.
Той нежно целуна мократа й коса, погали я по бузата и се потопи в хубавите й продълговати кехлибарени очи. Тя беше тук, неговата любов… но какво правеше тук?
— Тук съм с Каро и Алфонс. Те ми помогнаха, Рупърт.
— Но защо Каро не ми каза? Господи, тя знаеше колко отчаяно се опитвах да те намеря!
— Аз я помолих да не ти казва — мислех, че само си си играл с мен.
Той я притисна по-силно.
— Цяла серия от недоразумения — прошепна й нежно, — но сега те намерих и няма да позволя отново да изчезнеш от погледа ми.
Той целуна клепачите й, шията и изведнъж си спомни, че е гол. Изскочи от басейна и докато увиваше кърпата около бедрата си, Леони скромно отмести поглед от него. После той й помогна да излезе от водата, загърна я с една бяла хавлия и нежно започна да я бърше.