— Не — взе решение тя и се успокои. — Ще ги задържа. Но все пак ви благодаря.
— Няма защо. За мен бе удоволствие, мадам.
Той бе така любезен и усмихнат, като че ли бе купила бижута за короната, изпрати я до вратата и й отвори със замах, докато се сбогуваха. Тя излезе на улицата, повела котенцето на кадифената розова панделка. Той й пожела късмет.
Котенцето проспа целия път до в къщи, сгушило се в прегръдката й като пеленаче, и така си спечели ново име — Беби. После седна на леглото и се втренчи в нея, докато тя навличаше бялата рокля и се оглеждаше критично в огледалото. Просто не бе достатъчно шик за целта. Може би надолу ставаше, ала горе трябваше да промени нещо — но какво? Сети се за шаловете, които Рупърт й бе купил на пазара в Ница — дълги копринени ивици в различни разцветки, които тя със смях увиваше около главата си. Бяха купили около половин дузина в различни оттенъци на златистото — кехлибар, бронз, теракота, лимон и злато… измъкна ги от чекмеджето, метна кехлибарения на раменете си, кръстоса краищата му отпред на гърдите и ги завърза отзад на гърба. Изглеждаше доста добре. Препаса златистия около кръста си, като го остави да виси покрай бедрата й. Толкова силно го стегна, че полата й се набра отгоре — после застана пред огледалото, за да разгледа ефекта. Изглеждаше изненадващо добре! Да вплете ли и един в косата си? Не, може би просто да я прибере на кок. Така щеше да изглежда по-голяма. Наведе глава, среса косата си надолу и я усука, както й бе показала Лулу, после затъкна стръкче жасмин в кока си. Завърза лимоновия шал около врата си и остави краищата му да се ветреят свободно зад гърба й, взе чантичката си с безценните сто франка, грабна Беби под мишница и се запъти към вратата. За миг се поколеба, сетне отвори чантичката, извади пет франка и внимателно ги скри под възглавницата си, други пет пъхна в чорапа, до бедрото си… просто в случай, че… макар че, разбира се, тя щеше да спечели. Тази нощ се чувстваше късметлийка.
Вероне учуден я изгледа, когато каручката затрополи по прашния път с мосю Френар и Леони до него. Къде отиваше — в това облекло? Това момиче по всяка вероятност бе придобило вкус към необичайното. По-добре да види какво се канеше да направи.
От петнадесет минути тя крачеше пред пищно орнаментираната врата на Казиното и Вероне се чудеше дали изобщо ще влезе. Вече бе изпратил съобщение на мосю дука, но сега, изглежда, тя се разколебаваше. Той нетърпеливо приглади колосаната предница на бялата си риза… е, най-сетне. Последва я по стъпалата и за малко да се препъне в дребното коте, което тя водеше на каишка. Можеше да се закълне, че макар и със самоуверено вирната брадичка, Леони се бе разтреперила, докато се приближаваше към вратата.
— Съжалявам, мадам, но дами без придружител не се допускат вътре.
— О, аз… — тя се спря, неистово опитвайки се да измисли някакво извинение — но…
— Дамата е с мен — Вероне я хвана под ръка и я въведе в препълненото фоайе, без да обръща внимание на портиера.
— Благодаря ви, бе толкова мило от ваша страна…
— Няма защо, госпожице. Късмет!
Той любезно се усмихна и изчезна в тълпата, а тя изненадана продължи да се взира след него. Искаше й се да не бе я оставял сама. Скри се зад високата колкото човешки ръст статуя на някакъв древногръцки бог и крадешком запоглежда иззад мраморните й краища към огромните полилеи и натруфените огледала, позлатените дивани и дебелите килими, накичените с бижута и облечени в коприна и самур жени и самоуверените мъже, които говореха на висок глас и познаваха всеки. Улавяйки няколко любопитно учудени погледа, тя предизвикателно наклони брадичка. Този път нямаше да им позволи да я уплашат. Взе Беби под мишница и се заразхожда из игралната зала, оглеждайки масите.
Бе доста по-сложно, отколкото си мислеше, имаше много различни игри и, изглежда, всички знаеха как да ги играят. Как да се научи? Рулетката й се видя най-проста, а и печалбите идваха бързо и лесно; или си уцелил числото, или не. Успокои се, докато се приближаваше към масата с рулетката, постави любопитната Беби на коляното си и извади един франк от чантичката си, после постави монетата на деветнадесет червено и зачака да се завърти рулетката. Крупието презрително го изтика обратно към нея с лопатката си.
— Минимумът е пет франка, мадам, и ако обичате, купете си жетони.
— Пет франка!
Тя започна да ровичка из чантичката си, извади оттам петдесет франка, внимателно ги преброи и ги обмени за десет правоъгълни жетона. Само десет — никак не изглеждаха много! Тя се втренчи настойчиво в числата върху покритата със сукно маса и най-накрая постави един жетон на деветнадесет червено и зачака другите да направят залозите си и рулетката да се завърти. Топчето падна на петнадесет черно и Леони видя как крупието с безразличие загребва и нейния жетон. Бутна напред и втория си жетон и отново го постави на деветнадесет червено. И този път загуби. Късметът идва на третия път, помисли си тя, разделяйки се с още пет франка. Но и този път не я споходи късметът и тя ужасена погледна надолу към Беби… за пет минути загуби петнадесет франка… какво да прави сега? Все още имаше тридесет и пет франка в жетони и още четиридесет в чантичката си. Тя изчака, без да залага, наблюдаваше какво правят другите. Мъжът отляво, изглежда, имаше много пари, пред него стоеше цял куп жетони — цяла камара! Тя го видя да слага пълна шепа от тях на черно и докато безучастно отпиваше от питието си, топчето се успокои и крупието избута към него огромна купчина жетони. Този мъж не можеше да загуби. Залагаше на непонятните за нея квадрати и зони по краищата на масата — а не само на числата и цветовете в средата. Тя последва примера му. Избута напред два жетона и ги постави при неговите. Спечелиха. Тя му се усмихна с благодарност, но той не я забеляза. Този път Леони постави три жетона, усещайки как вълнението й нараства, докато наблюдава въртящата се рулетка. Спечели. О, знаеше си, че ще спечели! Развеселена и погълната от играта, тя се навеждаше над масата и вече по-небрежно поставяше жетоните си ту тук, ту там, понякога губеше, но по-често печелеше. Заложи двадесет франка при неговото число и се отпусна на стола, доволна от себе си. Това бе най-големият й залог досега, но тя бе уверена, че ще спечели. Ала, уви! Погледна мъжа, който отмести настрана всичките си жетони и каза на крупието: