— Запази ми ги, Луи, излизам за малко да вечерям.
— Разбира се, господине.
Крупието прибра жетоните и златните монети в една кутийка.
Той си отиде… какво щеше да прави сега? Тя преброи жетоните си… деветдесет франка. А имаше и още четиридесет в чантичката си. Но й трябваха повече, много повече. Нали точно на това му се викаше голям удар? Като Рупърт в Баден-Баден? О, Господи, как й се щеше да не мисли за Рупърт. Еуфорията й я напусна и тя отчаяно бутна напред последния си жетон.
Дьо Кормон пиеше уиски и я наблюдаваше как се навежда над масата. Косата й се бе разрошила въпреки фуркетите и падаше на големи вълни по елегантния й гръб. Искаше му се да я докосне, да вдиша аромата й… сигурно ухаеше на свеж въздух и слънце, а и кожата й… не, тя вероятно бе по-мургава, по-екзотична и гладка, много гладка. Той даде знак на Анри, собственика на Казиното, който се навърташе наоколо, готов веднага да угоди на специалния гост в салона, пълен с богати и отбрани личности.
— Маса за двама, Анри, и голяма бутилка „Родере Кристал“ — и поглеждайки Леони, добави: — След около половин час, струва ми се.
Тя бе уморена и гладна, освен това непрекъснато губеше. Сигурно стоеше тук от часове. Изпъна гърба си и се огледа наоколо. Къде, за бога, къде беше мъжът, който изчезна за вечеря и отнесе късмета й със себе си? Защо не се връщаше? Загледа се в зеленото сукно на масите — оставаха й още само десет франка, дори четиридесетте франка, които пазеше в чантичката си, бяха свършили. Отново я прерови, за да провери дали случайно не е останало още нещо, но напразно. После пак се огледа. На светлината на полилеите блестяха златни монети, пръснати небрежно по зелената покривка на масата от мъжете, които явно никак не ги бе грижа за резултата — смееха се, когато губеха, смееха се и щом печелеха. Всичко изглеждаше толкова небрежно — като че ли никой друг освен нея не играеше за такъв голям залог. Всичко или нищо, само това й оставаше. Тя погледна двата жетона, които й бяха останали — десет франка. Парите нямаха стойност, ако не се превръщаха в други неща — храна, наем, обувки — съвсем скромни неща… тя решително постави жетоните на деветнадесет червено и затвори очи, щом рулетката се завъртя.
Дьо Кормон се приближи и през рамото й видя, че топчето попадна точно на деветнадесет червено. Усмихнат отпи от уискито си. Разполагаше с още време.
Леони отвори очи и остана смаяна — късметът се бе обърнал в нейна полза! Тя смело постави жетоните си пак на деветнадесет червено и затаи дъх, без да смее да погледне. Отново спечели. Отново я обзе въодушевление; ами точно така трябваше да се играе тази игра, не им вървеше на предпазливите и страхливите. Тя събра печалбата си на куп, раздели го на две и постави половината на червено, без да забелязва жената, която се бе разположила в празното кресло до нея, смееше се на висок глас и през рамо подхвърляше забележки на придружителя си, избутвайки напред шепа жетони. Шалът й с ресни по края помете масата.