Той я придърпа по-близо, притисна тялото й плътно към своето, докато изучаваше устните й, вкусвайки тяхната сладост, докосвайки малкия й розов език, прокарвайки ръка надолу по елегантната извивка на гърба, опипвайки малките трапчинки в основата му и мекото възвишение на дупето й. Тя отметна глава назад, докато той целуваше шията й; искаше му се да я хапе по ушите, да я сграбчи за косата и да я дръпне назад, искаше я страстно, насилнически — в същия миг. Той я притисна толкова силно към себе си, че усети извивката на корема й през тънката лятна пола, знаеше, че и тя усеща твърдостта му, възбудата му. Повдигна я и я занесе на канапето. Леони въздъхна, обвила ръце около врата му и страстно изстена в ухото му. Знаеше какво й се иска, знаеше, че е в нея има нещо диво, необуздано… просто трябваше да й покаже как. Божичко, тя бе прекрасна. Той разкопча блузата й и щом тя я изхлузи през главата си, задържа ръцете й вдигнати, искаше му се да разгледа гърдите й, закръглени и златисти, с големи възбудени зърна, които го очакваха. Тя го милваше по косата, докато устните му ги опитваха, притискаше го още по-силно, искаше го… искаше той да го направи за нея… чудото. Той коленичи между краката й, потопен в екстаза на гърдите й, галеше гладкия й гръб, прегръщаше изящната му извивка, оставяйки я разтреперана и стенеща. Изведнъж бързо се изправи и разкопча полата й, изхлузи я над стройните й закръглени бедра, прокарвайки ръка надолу по тях, за да я съблече напълно, докато остане съвсем гола пред него, тръпнеща в очакване. Погледът й се насочи към него, докато той се събличаше, а щом се приближи към нея, протегна треперещата си ръка и го погали. Жил я хвана и грубо я повали върху възглавниците. Тя го гледаше със златистите си, разширени от възбуда очи, а ръцете му я разтапяха, разтваряха тайното й място, галеха я, примамваха я, изкушаваха я, докато соковете потекоха и той ги облиза, изтръгвайки вик на удоволствие от нея. А после я облада. Не нежно, а силно, не любвеобилно, а неистово и не мълчаливо, а с триумфиращ вик, докато се търкаляха, сплетени на канапето.
Тя се отпусна в голямата вана от черен оникс в неговата баня, разглеждайки следите, които любенето бе оставило по тялото й, бледите синини, малките ухапвания по гърдите, още зачервената й кожа там, където неговото тяло се бе допирало до нейното и на деликатното място между краката й. Тялото й се чувстваше великолепно, отпочинало, уверено в способността си да доставя и изпитва удоволствие. Ала тя си мислеше за Рупърт. Как можа да го направи, когато обичаше Рупърт? Как можа да предаде любовта си? Но с Рупърт никога не се бе чувствала така, бе различно с него… топло, любвеобилно и нежно и тогава бе смятала, че това е страст. Тя ли се беше променила? Или Мосю я беше променил? Харесваше й, когато Рупърт я любеше, отпускаше се в грижовните му ръце, прегръщаше го, радваше се на тялото му и на близостта им, но никога не й се бе искало да прави онова, което правеха с Мосю — никога не бе усещала такава… необузданост. Бе желание, силна потребност, която не знаеше, че притежава. Тя виновно седна във ваната, щом Мосю се появи на вратата. Не трябваше да го прави. Не само предаде спомена за Рупърт, но и се постави в лоша позиция. Трябваше да го накара да си вземе обратно документите.
Той й подаде една хавлия.
— Ела в спалнята ми, искам да ти покажа нещо.
Щорите бяха спуснати заради горещината, а тясното легло бе застлано със синя кувертюра от чист памук. Нямаше лукс тук и Леони остана изненадана — мислеше си, че стаята на такъв чувствен мъж трябва да е постлана с плътен килим в ярки цветове, осветена от сребърни лампи и скрита от чужди погледи с кадифени завеси. Ако всичко не бе от най-добро качество, тази стая щеше да изглежда спартански.
— Имам подарък за теб.
Той й подаде една кутийка.
— Подарък?
Значи беше очаквал да я види. Тя подозрително погледна кутийката в ръцете си.
— Отвори я — каза той, наслаждавайки се на собствената си сила. — За теб е.
Гладката кожена кутийка се отваряше лесно, разкривайки синята си кадифена вътрешност. Отвътре на тънък диамантен наниз, хвърлящ отблясъци във всички цветове на дъгата, в металическо синьо блестеше голяма висулка с форма на круша. Камъкът бе огромен — гладък и хладен на допир, кръгъл и голям колкото запушалка на кристална гарафа. Това беше бижу за куртизанка, дрънкулка, чието предназначение бе да оповести, че са те купили, че този мъж е платил за теб. Леони усети как я обзема ярост.