Лулу повдигна брадичката на Леони и извърна лицето й към светлината:
— Всъщност си доста хубава. Нали, Бела?
Бела изучаващо изгледа Леони:
— Бих искала да имам кожа като нейната — дяволито подхвърли тя. — Дето да няма нужда от пудра, а само от малко руж, ей тук, под скулите — подчертава очите.
Жоли се приближи до Бела:
— А косата… трябва да я приберем на кок.
Тя хвана косата на Леони и я вдигна над главата й, за да покаже как може да изглежда.
— Няма да стои — възпротиви се Леони. — Никога не стои, колкото и фуркети да слагам.
— Скъпа моя — дяволито се усмихна Бела, — ами в това ще ти е чарът… леко разрошена… леко небрежна… да, така много ще ти отива. Хубав контраст на невинността.
— Ей, момичета, внимавайте с Леони — предупреди ги мадам Артоа. — Тя няма да излиза на сцена и не ми се ще да изглежда тривиално.
— Мадам Артоа — възмути се Лулу, — да не искате да кажете, че ние изглеждаме тривиално?
— Разбира се, че не. Но вие изглеждате като момичета, които си вадят хляба на сцената, а Леони е различна. Нямам нищо против да й помогнете да оправи външния си вид, защото господ ми е свидетел, тя има нужда от това, но — грижете се за нея.
Мадам Артоа харесваше Леони. Не искаше да я развалят и да я превърнат в светска кукличка — бе виждала много млади момичета, изхабени и преждевременно остарели, развратени от дългите години в кабаретата — от многото алкохол и многото мъже!
— Бела, донеси кутията с гримовете и една четка за коса — даде нарежданията си Лулу. — Сега ще преобразим Леони.
— Седни тук, Пепеляшке — продължи тя и й предложи шоколадов бонбон от една голяма кутия, подарък от последния обожател.
Лулу бе високо, пищно момиче с големи пурпурни устни и непринуден смях. В кабарето бе станала популярна с безочливите си песни. Бе повече от дръзка, но някак си изглеждаше цялостна — перверзна комбинация, влудяваща мъжете. Бе и благородна — харесваше Леони, съчувстваше й искрено. Както и останалите, може би Леони им напомняше по-малката сестричка, която бяха оставили в къщи… или пък собствената им някогашна невинност.
С умела ръка Лулу бързо нанесе ружа по скулите, добави малко и на брадичката, и по слепоочията. Бела внимателно огледа крайния резултат, после й сложи бронзови сенки, подчертаващи формата на клепачите. През това време Жоли безмилостно си служеше с четката, прибирайки косата й назад въпреки протестите на Леони.
— Трай, бабо, за хубост — смъмри я Жоли, а после добави със смях, — но ще видиш, че си струва!
— Е, мадам Артоа, какво ще кажете? — попита Лулу, щом се отдръпнаха назад, за да се насладят на своето творение.
Удивително колко различна изглежда тя, мислеше си мадам Артоа.
— Струва ми се малко крещящо — каза най-накрая.
— Крещящо! Та то е толкова дискретно, че дори една монахиня би могла да излезе с този грим.
— Но никога не би го направила, скъпа моя. Както и да е, изглеждаш много добре, Леони.
Леони плахо докосна косата си.
— Виждаш ли, вече се развали — заинати се тя.
— Съвсем не, Леони, точно така трябва да бъде — отново я увери Жоли. — Трябва леко да пада.
— Защо не се погледнеш в огледалото? — предложи Лулу.
— Не, не, почакай само минутка още — спусна се по стълбите Бела и малко по-късно се върна с вълнена рокля в светъл кайсиев цвят, с висока яка и престорено скромен вид.
— Това ще ти отива — предложи й я тя. — На мен никога не ми е стояла добре, но е точно подходящият цвят за теб.
— О, Бела! — бе изумена Леони. — Наистина ли ми я даваш?
— Разбира се — каза Бела, доволна, че на Леони толкова й харесва. — Добре ще ти стои, въпреки че може би ще ти е малко голяма в бюста и… е прекалено къса.
— Хайде, Леони, пробвай я — нетърпеливо я подкани Жоли.
Помогнаха й да свали всичките катове дрехи и тя остана смутена пред тях по вълнена риза и кюлоти, притеснявайки се от насочените към нея погледи.
— Знаеш ли, че имаш хубава фигура — каза Лулу. — Криеш я под всичките тези вълнени дрехи!
Бела внимателно провря главата на Леони през деколтето на роклята, така че да не развали прическата й. После я закопча на гърба и я завъртя, за да види как й стои.
Леони ги погледна тревожно, надявайки се, че изглежда прилично в роклята — мълчанието им бе изнервящо.
Най-сетне Лулу заговори:
— Поздравявам те, Леони, толкова си красива. Имам чувството, че след тази вечер ще бъдеш друг човек.
За втори път някой я наричаше красива. Можеше ли да е истина или Лулу също се шегуваше? Леони прекоси салона и застана пред позлатеното огледало, заемащо цяла стена. Същата си беше… или може би? Новата прическа подчертаваше острата брадичка, откриваше изящните уши, извивката на гърба, а скулите изпъкваха от ружа. Очите й изглеждаха по-големи, кехлибареният им блясък се усилваше от цвета на роклята, но пак си беше тя… нейното лице. Роклята бе прекрасна! Въпреки че бе малко голяма, прилепваше на необходимите места, източваше я, придавайки женствени очертания на тялото й. Да, в нея изглеждаше много по-различно. Няма значение, че бе малко къса. Беше най-красивата рокля, която някога бе имала.