— Търсех Холт.
— Излезе с „Кралицата“. — Без да бърза, Натаниъл погледна водолазния часовник на китката си. — Ще се върне чак след час и половина. — Ъгълчетата на дръзките му устни отскочиха нагоре. — Май ще трябва да ме изтърпиш.
Тя потисна желанието си да премести куфарчето в другата си ръка и да отстъпи назад.
— Бих искала да видя счетоводните книги.
Той лениво пухтеше с пурата.
— Въпреки че си във ваканция?
Меган веднага използва най-добрата защита, която познаваше. Нападение, съчетано с презрение.
— Да не би нещо да не е наред със счетоводните книги? — попита с леден глас тя.
— Аз лично не мога да ти кажа. — С бързо движение Нейт се пресегна някъде надолу и отвори едно чекмедже. Извади главна счетоводна книга с черна корица. — Ти си специалистът. — Подаде й я. — Вземи си стол, Мег.
— Благодаря. — Придърпа сгъваем стол от другата страна на бюрото, а след това извади очила с черни рамки от куфарчето. Веднага щом кацнаха на носа й, тя отвори счетоводната книга. Сърцето й се сви от ужас, когато видя невероятната безсистемна каша от цифри, случайно надраскани бележки и самозалепващи се листчета.
— Нали това ти трябва?
— Да.
Изглеждаше толкова спретната и делова с тези очила и прибраната си коса. А и оказваше невероятно въздействие върху него.
— Двамата с Холт се редуваме с тая ужасия, откакто Сузана вдигна ръце и ни обяви за пълни идиоти. — Той се усмихна чаровно. — Решихме че, нали се сещаш, тя по това време беше бременна и не и трябваше допълнителна доза стрес.
— М-м-м. — Меган вече разгръщаше страниците. За нея неразборията в счетоводството не бе повод за притеснение, а едно истинско предизвикателство. — А другите папки?
— Тук са. — Натаниъл посочи с пръст износения метален шкаф, изтласкан в ъгъла. Отгоре бе поставен малък омазнен мотор на лодка.
— А вътре има ли нещо?
— Последния път, когато погледнах, имаше. — Не можа да се сдържи. Колкото по-строг и делови ставаше гласът й, толкова повече му се искаше да я хвърли в ужас.
— А фактури?
— Разбира се, че има.
— А разходни касови ордери?
— Естествено. — Той се протегна към друго чекмедже и извади огромна кутия за пури. — Всякакви такива неща, дал Господ.
Тя отвори кутията и въздъхна.
— Така ли си движите бизнеса?
— Не. Бизнесът ни е да разхождаме желаещите или да поправяме лодки. Дори да строим лодки. — Нейт се наведе над бюрото, главно за да усети по-добре мекия, едва доловим аромат на кожата й. — Мен лично хич ме няма по документацията, а Холт й се е нагледал, докато е бил в полицията. — Усмивката му стана още по-широка. Предполагаше, че Мег си бе сложила очила, че си бе прибрала косата и закопчала блузката чак до врата, за да накара мъжете да ги махнат, да разрошат косата и да им се прииска да разкопчаят и последното копче. Ала все едно резултатът бе налице. — Сигурно затова счетоводителят, който наехме за годишните отчети и данъците миналата година, разви тик. — Той посочи с пръст лявото си око. — Чух, че се бил преместил в Ямайка и сега продава плетени кошници.
Тя не се сдържа и се разсмя.
— Аз съм по-издръжлива, можете да сте сигурен.
— Не се и съмнявам. — Нейт се отпусна назад и столът му изскърца. — Имаш хубава усмивка, Меган. Когато я използваш.
Този тон й бе познат, тази ясно доловима, типично мъжка нотка на флирт. Грижливо изгражданите защитни рефлекси веднага се задействаха също като тежката врата на трезор.
— Не ми плащате за усмивката.
— Предпочитам я безплатно. Как реши да станеш счетоводител?
— Имам усет към цифрите. — Тя отвори главната счетоводна книга на бюрото, а след това извади калкулатор от куфарчето.
— Както и онези, дето събират наддаванията. Имах предвид защо я избра.
— Защото е стабилна професия. — Меган започна да обработва цифрите с надеждата да го накара да я остави на мира.
— И защото при цифрите няма нищо подвеждащо.
Тя не обърна внимание на думите му и на веселата нотка в гласа му. Погледна го изпод вежди и си намести очилата.
— Счетоводната работа изисква много логика, господин Фюри, но логиката в никакъв случай не изключва изненадите.
— Щом казваш. Слушай, въпреки че и двамата сме попаднали при семейство Калхун през задния вход, вече сме част от това семейство. Не смяташ ли, че е малко глупаво да ме наричаш „господин Фюри“?
В усмивката й имаше толкова топлота, колкото и в разразила се над Атлантика ледена вихрушка.
— Не смятам.
— Аз ли съм причината, или просто си решила, че трябва да смразяваш всички мъже с този тон?
Търпението, за което бе убедена, че притежава в огромно количество, бе на изчерпване.