— Няма такова нещо. — Не посмя да го погледне, докато изричаше тези думи. Не бе опитен лъжец. — Ще взема всичко това с мен, надявам се нямаш нищо против. След като подредя нещата, ще ти се обадя, или на теб, или на Холт.
— Чудесно. — Телефонът иззвъня. Той не му обърна никакво внимание. — Знаеш къде да ни намериш.
— Щом оправя счетоводната книга, ще трябва да измислим подходяща система за архивиране.
Нейт се ухили и се отпусна на самия ъгъл на бюрото. Боже, каква жена.
— Ти си шефът, сладурче.
Тя тресна капака на куфарчето.
— Не, ти си шефът. И да не си посмял да ми казваш „сладурче“. — Излезе навън, качи се в колата, загърби офиса и се вля в потока коли. Подкара през селото към Кулите. Щом достигна края на дългия криволичещ път, който щеше да я отведе у дома, Меган спря. Имаше нужда само от миг, преди да срещне когото ида било от другите. Затвори очи и отпусна глава на облегалката на стола. Всичко в нея тръпнеше, сякаш буйни пеперуди изпълняваха някакъв непознат танц.
Тази слабост я вбеси. Натаниъл Фюри я вбесяваше. След толкова много време, помисли си тя, след толкова много усилия, няколко добре преценени погледа й бяха напомнили, че все още бе жена.
А лошото, най-лошото бе — нещо, в което Меган бе напълно убедена, че той много добре знаеше какво прави и как й въздейства.
Веднъж вече се бе нагледала на красиво лице и наслушала на примамливи думи. За разлика от хората, които я обичаха, тя не отдаваше допуснатата безразсъдна грешка на младостта и неопитността си. Едно време послуша сърцето си и повярва, че ще бъде много щастлива. Вече не вярваше в такива химери. Сега знаеше със сигурност, че няма нито принцове, нит тикви, нито пък въздушни замъци. Оставате единствено действителността, с която всяка жена се налагаше да се пребори, а понякога да удвои усилията си и заради детето.
Не искаше пулсът й бясно да препуска, нито пък мускулите й да се вдървяват. Не искаше да усеща трепета отвътре и неустоимото желание към когото и да било. Не сега. Никога вече.
Единственото й желание бе да е добра майка на Кевин, да му осигури щастлив дом, изпълнен с обич. Искаше сама да осигури живота на двамата благодарение на собствените си умения. Най силното й желание бе да е силна, умна и независима.
Въздъхна дълбоко и се усмихна на себе си. Освен това искаше да е и неуязвима.
Е това, последното, можеше и да се окаже непостижимо, но поне щеше да подходи с разум. Никога повече нямаше да позволи на някой мъж да обърне живота й наопаки. Не и защото хормоните й се бунтуваха.
Вече по-спокойна и изпълнена с увереност, запали отново колата. Предстоеше й работа.
ТРЕТА ГЛАВА
— Не бъди такава безсърдечна, Манди. — Меган бе потърсила снаха си веднага щом се върна в Кулите. — Просто искам да се ориентирам в офиса си и да започна да свиквам с работата.
Навела глава на една страна, Аманда премести поглед от собствената си купчина документи.
— Ужасно е, когато всички са заети, а ти нямаш никаква работа, нали.
Меган въздъхна тъжно. Ето един човек, който я разбираше.
— Ужасно е.
— Слоун искаше да си починеш — започна Аманда, а след това се разсмя, забелязала как Меган изви очи към тавана. — Но какво ли разбира той? Хайде. — Готова да помогне, тя стана и заобиколи бюрото. — Ти си почти до мен. — Поведе я по коридора към друга плътна, богато резбована врата. — Мисля, че тук има всичко, което можела ти потрябва. Ако сме изпуснали нещо, веднага ми кажи.
Някои жени биваха обхванати от вълнение, когато влязат в магазин. За други пресният мирис на боя или на запалени свещи, тихият шум на току-що отворена бутилка шампанско, бяха неустоими.
Когато Меган видеше грижливо подреден офис, не можеше да сдържи удоволствието си.
А тук й бе осигурено всичко, което можеше да й потрябва. Бюрото бе истинска мечта, лакирано старинно бюро, розова попивателна хартия, махагонов комплект химикалки. Телефонът с множество линии и чисто новият компютър я чакаха.
Тя едва се сдържа да не замърка.
Имаше дървени шкафове, все още с мириса на лимоново масло, месинговите им дръжки блестяха на слънцето, вмъкнало се през крилата на прозорците. На пода имаше персийски килим на рози, столовете бяха със синя дамаска, а край едната стена бе поставено малко канапе. Полиците бяха специално предвидени за счетоводните книги и документацията, а край тях, на ниска масичка имаше кафеварка, факс и малка фотокопирна машина.
Старовремски чар и съвременна техника бяха съчетани невероятно красиво.
— Манди, това е истинска прелест.
— Много се надявах да ти хареса. — Притеснена, Аманда оправи попивателната и премести перфоратора. — Не мога да си кривя душата, че съжалявам, че ти прехвърлям счетоводството. Тук има много повече работа, отколкото за цял работен ден. Всичко е архивирано и картотекирано по отдели, и фактурите, и разходите, и приеманията по кредитните карти, плащания и всичко останало. — Тя отвори един шкаф, за да й покаже.