Чувстваше, че бе лично отговорна за приключенията и последвалите бракове на четирите си племенници, и знаеше, че ще успее да стори същото и за Натаниъл.
— Снощи ти направих хороскоп — вметна небрежно тя и погледна яхнията, която бълбукаше, за да бъде готова за менюто тази вечер.
— Наистина ли? — Той хапна още кейк. Господи, тази жена готвеше невероятно.
— Навлизаш в нов етап от живота са, Нейт.
Беше видял прекалено много през живота си и не пренебрегваше нито хороскопите, нито пък другите неща. Затова й се усмихна.
— Тук си напълно права, Коко. Започвах нов бизнес, имам къща на брега, зарязах си моряшката торба.
— Не, този етап е доста по-личен. — Тя изви тънките си вежди. — Тук ясно личи намесата на Венера.
Нейт веднага се ухили.
— Значи ще се ожениш за мен?
Коко размаха пръст.
— Тези думи ще ги кажеш на някоя, при това напълно сериозно, още преди края на лятото. В интерес на истината, видях, че се влюбваш два пъти. Само че не знам какво означава това. — Челото и се смръщи умислено — Стори ми се, че нямаш особено голям избор, въпреки че се появи някаква външна намеса. Може би дори опасности.
— Всеки мъж, който си падне по две жени, сам си търси белята. — Поне за момента Натаниъл беше доволен, че в живота му нямаше жени. Те винаги таяха очаквания, който нямаха нищо общо с неговите. — А при положение, че сърцето ми ти принадлежи… — Той се приближи до печката и я целуна по бузата.
Торнадото влетя без предупреждение. Вратата на кухнята се отвори с трясък и нахлуха три виещи вихрушки.
— Лельо Коко! Дойдоха!
— Мили Боже. — Тя притисна с ръка препускащото си сърце. — Алекс, скъси ми живота с цяла една година. — Независимо от казаното. Коко се усмихна на черноокото момче до него. — Нима е възможно ти да си Кевин? Колко много си пораснал! Няма ли да целунеш леля Коко?
— Да, госпожо. — Той издаде послушно устни, макар и все още изпълнен с колебание.
Веднага бе притиснат до топлите й гърди и вдъхна приятния домашен аромат. Това успокой донякъде напрегнатостта му.
— Толкова се радвам, че дойдохте. — Очите на Коко се напълниха със сълзи. — Сега вече цялото семейство е заедно. Кевин, това е господин Фюри. Нейт, праплеменникът ми.
Натаниъл знаеше историята за онзи боклук Бакстър Дюмонт, който излъгал невинно момиче и тя забременяла малко преди той да се ожени за Сузана. Момченцето го гледаше, силно притеснено и сдържано. Натаниъл разбра, че малкият също знае историята, поне част от нея.
— Добре дошъл в Бар Харбър. — Той подаде ръка, а Кевин възпитано я пое.
— Нейт и баща ми държат яхтите и всичко там. — На Алекс му бе необходимо още време, за да свикне да казва „баща ми“. — Кевин много иска да види китовете — обясни той на Натаниъл. — Идва от Оклахома и там нямат такива неща. Те изобщо нямат и вода.
— Има малко. — Кевин машинално защити родния си щат. — Имаме и каубои — добави той, за да затапи Алекс. — А пък вие си нямате.
— Ъ-хъ. — Това беше Джени. — Аз пък си имам каубойски костюм.
— Само че той е момичешки — поправи я Алекс. — И не е същото, защото си момиче.
— Не е момичешки.
— Момичешки е.
Очите й се присвиха в опасно предизвикателство.
— Не е.
— Радвам се да видя, че всичко тук е нормално. — Сузана влезе и погледна предупредително и двете си деца. — Здравей, Нейт. Не очаквах да те заваря тук.
— Излезе ми късмета. — Той прегърна Коко през раменете. — Прекарах цял час с моята дама.
— Пак ли флиртуваш с леля Коко? — Сузана веднага забеляза, че погледът му бе насочен другаде. Спомни си това изражение от първия път, когато се запозна с него. Очите му преценяваха и преосмисляха. Тя веднага хвана Меган за ръката. — Меган О’Райли, Натаниъл Фюри, партньорът на Холт и последното завоевание на леля Коко.
— Приятно ми е. — Меган усети, че е уморена. Сигурно, щом този поглед успя да я притесни. Веднага извърна очи, може би прекалено бързо и нелюбезно, и се усмихна на Коко. — Изглеждаш прекрасно.
— Боже, дори не съм си махнала престилката. И не съм си освежила грима. — Коко я прегърна силно и топло. — Какво да ви направя? Сигурно сте изморени след полета.
— Малко.
— Занесохме горе багажа, а Крисчън го оставих в детската. — Докато Сузана настаняваше децата на масата, Натаниъл огледа Меган О’Райли по-подробно.
Хладна като бриза над Атлантика, прецени той. Малко притеснена и смутена в момента, продължаваше мъжът, ала твърдо решена да не го показва. Кожата с цвят на праскова и русата коса на вълни веднага привличаха погледа.