— Готвил съм на триста мъже — каза Холандеца с продрания си груб глас. — Мога да се оправя с двайсетина смотани туристи.
— Говорите за нашите гости — изсъска тя през зъби. — Те може и да се окажат по-придирчиви от моряците, дето няма къде да мръднат от ръждясалия кораб.
Един от сервитьорите влетя с вече използвани чинии. Очите на Холандеца се спряха на чиния с нелоялен ордьовър. На неговия кораб мъжете омитаха всичко от чинните.
— Тъпаците да не би да не са гладни?
— Господин Ван Хорн. — Коко пое дълбоко въздух през носа си. — Не си позволявайте да излизате от кухнята. Няма да позволя отново да влизате в ресторанта и да упреквате гостите заради навиците им на хранене. Ако обичате, подредете по-добре тази салата — обърна се тя към един от готвачите и пое към вратата.
— Хич не ги понасям такива надути кокони — измърмори Холандеца. Ако не беше заради Нейт, каза си кисело той, Холандеца Ван Хорн нямаше да се примири да приема заповеди от една проклета дама.
Натаниъл не споделяше презрението, което старият му другар от флота таеше към жените. Той просто ги харесваше. Беше му приятно да преценява как изглеждат, обичаше миризмата им, гласовете им и бе повече от доволен да седне в семейния хол с шест от най-красивите жени, които бе имал удоволствието някога да познава.
Жените от семейство Калхун бяха истинско удоволствие за него. Сузана с топлите очи. Лайла с ненатрапчивото сексуално излъчване, рязката ефективност на Аманда, дръзката усмивка на Кейкей, да не говорим пък за женствеността и елегантността на Коко.
Те превръщаха Кулите в малко кътче от рая на Натаниъл. А пък шестата жена… Нейт отпи от уискито с вода и се загледа в Меган О’Райли. Ето това парче щеше да се окаже пълно с изненади. По красота не отстъпваше на зашеметяващите представителки на семейство Калхун. А гласът, с този мек акцент от Оклахома, й придаваше чар. Единственото, което й липсваше, бе топлотата, която се излъчваше от останалите представителки на слабия пол в стаята.
Все още не бе успял да прецени дали бе студена по природа, или просто срамежлива. И в единия, и в другия случай тя бе опасна работа. Как да прецени дали е студена, или срамежлива в стая, пълна със засмени хора, гукащи бебета и боричкащи се деца.
В момента бе прегърнал една от любимите си женички. Джени подскачаше на коляното му и го заливаше с въпроси.
— Ти ще се ожениш ли за леля Коко?
— Тя не ме иска.
— Аз обаче те искам. — Джени му отправи слънчева усмивка, един все още неуверен опит да разбие нечие сърце с липсващото зъбче отпред. — Можем да се оженим в градината, също като мама и тати. Тогава ще можеш да живееш с нас.
— Отдавна не съм получавал толкова примамливо предложение. — Той погали с мазолестия си пръст детската бузка.
— Само че ще трябва да ме чакаш, докато порасна.
— Едно от най-разумните неща е да караш мъжете да чакат. — Това беше Лайла, отпуснала се удобно на канапето, склонила глава на рамото на съпруга си, прегърнала бебето. — Джени, не му позволявай да те кара да бързаш. По-добре по-бавно.
— Тя сама ще разбере — отбеляза Аманда. — Лайла цял живот се учи как да не бърза.
— Още не съм готов да си дам момичето. — Холт пое Джени. — Още по-малко на този разюздан моряк.
— Поне съм по-добър навигатор от теб, Брадфорд.
— Как ли пък не. — Алекс скочи да защити семейната чест. — Татко плава най-добре. По-добър е от всички. Дори когато лошите стреляха по него. — Решен да не отстъпва, Алекс прегърна крака на Холт. — Него дори го раниха. Има и дупка от куршум.
Холт се ухили към приятеля си.
— Ще трябва и ти да си намериш такава армия адвокатчета.
— А теб някога прострелвали ли са те? — полюбопитства Алекс.
— Не мога да се похваля. — Натаниъл разклати уискито. — Имаше обаче един грък на Корфу, който искаше да ми пререже гърлото.
Очите на Алекс се разшириха. Както бе седнал на килима, Кевин се примъкна по-наблизо.
— Наистина ли?
Алекс се надигна, за да провери дали има белези от нож. Знаеше, че Натаниъл има татуировка с огнедишащ дракон на рамото, но тази работа бе супер.
— А ти наръга ли го?
— Не. — Мъжът улови недоверчивия поглед на Меган, пълен с неодобрение. — Той пропусна и ме намушка в рамото, а Холандеца го повали, като го фрасна с бутилка узо.
Невероятно впечатленият Кевин се примъкна още по-близо.
— А имаш ли белег?
— Имам, разбира се.
Аманда перна Натаниъл през ръката, преди да започне да разкопчава ризата си.