— Да не му дадете фалшиви топчета! — подвикна шеговито някой от тълпата.
— Тук няма фалшиви топчета! — засегна се едрият мъж. — Всички са еднакви!
Той положи топчетата на тезгяха, дръпна монетата, хвърли я в кутията под тезгяха и тя издрънча. Звукът отекна като гръм.
Мъжът в черния костюм вдигна ръка.
— Един момент… — прекъсна го мъжагата. Обърна се отново и протегна ръка към масата. Улови буркана, обърна го и изсипа четирите топчета за пинг-понг в панера. Ръката му трепна колебливо, преди да върне обратно буркана на мястото му.
Никой вече не играеше. Всички наблюдаваха с любопитство мъжа в черно, който сега вдигаше ръката си, за да хвърли първото от поредните три топчета. То описа парабола и косо падна в същия буркан, както преди — без въобще да докосне гърлото. Подскочи един път, после се закова на място. Зрителите изръкопляскаха и закрещяха.
— Браво!
Едрият мъж потри вежди с дясната си ръка, разтърси пръсти раздразнено, отръска потта.
Мъжът в черния костюм метна второто топче. То полетя, падна в буркана.
— Чакайте! — почти извика мъжагата.
Мъжът в черно го погледна.
— Какво правите? — попита едрият мъж.
— Хвърлям топчета за пинг-понг! — отвърна мъжът в черно.
Последва всеобщ бурен смях. Лицето на едрия мъж се зачерви още повече.
— Това го знам много добре! — възкликна той.
— Тук май има скрити огледала! — предположи някой от зрителите.
Всички отново избухнаха в смях. Обстановката се нажежаваше.
— Много смешно! — изрече едрият мъж. Видимо ставаше все по-раздразнен. Премести мократа цигара в другия край на устата. — Хайде, можете да продължавате! — каза той.
Мъжът в черния костюм хвърли третото топче за пинг-понг. Като понесено от невидима ръка, то плавно прелетя над масата и падна в буркана при другите две. Всички зрители изръкопляскаха шумно.
Едрият мъж със сламената шапка грабна от една етажерка чисто нова лъскава тенджера под налягане и с нежелание я постави върху тезгяха. Мъжът в черно дори не я погледна. Извади нова монета от двайсет и пет цента.
— Още три топки за пинг-понг — поиска. Това беше желанието му.
Едрият мъж не му обърна внимание.
— Насам! Насам! — викаше той към другите. — Елате тука! Вкарайте топчетата за пинг-понг в бурканите!
Всеобщ ропот на неодобрение заглуши гласа му. Той се обърна ядосан.
— Всеки клиент има право само на четири опита! — изкрещя.
— Къде го пише това? — троснато запита някой.
— Такива са правилата на играта! — заоправдава се едрият мъж. Обърна гръб на мъжа в черно и пак почука бурканите с крайчеца на бастуна.
— Елате! Насам! — отново захвана.
— Аз идвах вчера и направих пет опита! Защо лъжеш? — надигна глас някакъв мъж.
— Това е, защото не сте спечелили нито веднъж! — отговори му един юноша.
По-голямата част от зрителите заръкопляскаха, превивайки се от смях, но други започнаха да освиркват.
— Оставете го да играе! — безапелационно се намеси басов мъжки глас. Останалите му запригласяха.
— Оставете го да играе! Какво толкова! Оставете го, нека продължи!
Мъжът със сламената шапка нервно преглътна. Огледа се наоколо, по лицето му се изписа агресивност. Внезапно той надигна ръце към небето.
— Добре, съгласен съм! Не се нервирайте толкова!
Хвърли злобен поглед към мъжа, прибра монетата. Наведе се, измъкна три топчета и ги стовари върху тезгяха. После се наклони към мъжа в черно и промърмори:
— Ако ми правите някакъв номер, във ваш интерес е да се махнете. Тази игра е честна!
Мъжът в черно впи поглед в него. Лицето му остана безизразно. Очите му изглеждаха много бледи в сравнение с кожата, която сякаш беше ощавена.
— Какво искате да кажете? — попита го просто.
— Искам да кажа, че никой не може последователно да вкара в бурканите толкова много топчета… едно след друго…
Грамадният мъж се задъхваше. Мъжът в черния омачкан костюм го стрелна многозначително с поглед.
— Сигурно е така, но аз го мога! — отвърна той в отговор.
Едрият мъж почувства как ледени тръпки пролазиха по тялото му. Направи крачка назад и видя мъжа в черно да хвърля топчетата за пинг-понг. С всяко вкарано поредно топче в буркана, зрителите избухваха в ръкопляскания и викове „Браво!“ огласяха простора.
Едрият мъж взе един сервиз с ножове за месо от най-горната етажерка и го постави върху тезгяха така, че всички да го видят.
Отново се обърна.
— Насам! Елате! — завика. — Елате и вкарайте топчетата в бурканите! Спечелете награди!
Гласът му трепереше.
— Той иска още да играе! — обади се някой.