Сега повече от всякога й трябваха мирът и чистотата, които носеше изкачването. Докато бучеше с мотоциклета по магистрала 120 към Йосемити, първият й импулс беше да пробва без помощни средства някой истински труден, наказателен маршрут като Фрийрайдър на Ел-Капитан или Астроман на Уошингтън Колъм.
После се сети за Либърти Кап и колкото повече си мислеше за него, толкова по-привлекателен й се струваше.
Не беше избор, за който човек би помислил веднага. За част от маршрута беше нужна допълнителна екипировка, което я отдалечаваше от абсолютната чистота на свободното катерене; всъщност в техническо отношение изкачването не беше кой знае колко трудно, особено по нейните стандарти, а това означаваше, че няма да се напряга, колкото й се искаше — до самия си предел, а и отвъд него.
От друга страна, това беше една от малкото големи йосемитски стени, върху които никога не бе пробвала силите си. И още по-важно, тя беше единственото място по това време на годината, което нямаше да е пълно с други катерачи, и това щеше да й осигури абсолютно спокойствие и самота — никой нямаше да й говори, да й прави снимки, разни аматьори нямаше да й се пречкат и да я бавят. Щяха да са само тя, скалата и тишината.
Сега, докато седеше на стопления от обедното слънце камък и с все още смъдяща от ужилването ръка, тя отпи от манерката и огледа маршрута, по който току-що се беше изкачила. Като се изключеха няколкото по-трудни участъка — особено петият склон, който беше издаден и нямаше как да се преодолее без сгъваемата стълба, — не беше срещнала особени затруднения. На по-неопитен катерач изкачването до билото би отнело два дни, с преспиване на някоя тераса по пътя нагоре. Тя щеше да го направи за по-малко от половината време. Максимум осем часа.
Все още не можеше да се отърве от смътното чувство на разочарование, че пътят не се оказа по-дълъг, че няма да достигне вълшебно упоителното било след цялостно физическо и психическо изтощение. И все пак гледката от тия висини беше толкова грандиозна, че компенсираше липсата на предизвикателство.
Като се придържаше към обезопасяващото въже, тя опъна крака — дълги, съразмерни, загорели, — разтри мускулите си и размърда глезени, за да раздвижи ходилата и пищялите си. Стана и проучи скалите над себе си, за да започне последния си, единайсети тур — оставаха й петдесет метра до билото.
— Allez8 — промърмори, докато втриваше талк от кесийката на колана в дланите си, — allez. — После, като че ли подтикната от звуковата прилика, малко го измени: — Алекс. — Гласът й обаче се загуби сред рева на водопада Невада.
По-късно, когато стигна до мотоциклета си и си опаковаше нещата за обратния път, видя двама алпинисти, които познаваше. Единият беше доста привлекателен, но точно в момента тия неща изобщо не я интересуваха. Побъбриха малко и Фрея описа изкачването си.
— Изкачила си сама Либърти Кап? Това е сериозно нещо — възкликна другият и почна да я хвали, но тя го спря и обясни, че бърза за самолета.
— На хубаво място ли отиваш? — попита красавецът.
— В Египет — отвърна тя, докато палеше мотора.
— Да се катериш ли?
Тя включи на скорост.
— Не. Да погреба сестра си.
И потегли. Русата й коса приличаше на огнена комета.
6.
Кайро — хотел „Мариот“
Флин Броуди си намести очилата и вдигна глава към слушателите си — четиринайсет възрастни американски туристи, пръснати по петдесетината стола; никой не изглеждаше особено заинтересуван. Позволи си да се пошегува, че се радвал как всички са си намерили място, което предизвика буйния смях на гида Марго, но останалите в залата само го изгледаха хладно.
„Боже мой — помисли той, докато притеснено опипваше джобовете на кадифеното си сако. — Поредната група дебили“.
Обясни им отново, че работата му като археолог в Западната пустиня го е накарала да свикне с огромните празни пространства. Отново почувства, че шегата му е нелепа — дори окуражителният смях на Марго прозвуча пресилено. Така че Броуди се предаде и натисна бутона на лаптопа, с който се стартираше програмата му — появи се диапозитив със снимка на множество дюни в Голямото пясъчно море, — и тъкмо се канеше да започне лекцията си, когато страничната врата на залата се отвори. Появи се дебел човек — изключително дебел човек — с кремаво сако и папийонка.