— Може ли? — Гласът му беше странно висок, почти женски, а произношението — от дълбокия американски юг.
Флин погледна Марго, която сви рамене в знак „защо не?“, после даде знак на човека да влезе. Новодошлият затвори вратата, седна на най-близкия стол, извади носна кърпичка и попи челото си. Флин му даде време да се настани, после се изкашля и започна да говори с ясна и отчетлива дикция:
— Преди десет хиляди години Сахара е била значително по-гостоприемно място, отколкото е днес. Радарните снимки на Селимските пясъчни пространства, заснети от космическата совалка „Колумбия“, разкриват изобилие от речни корита — очертанията на отдавна изгубени езера и система от реки. Мястото е напомняло много саваните на днешна субсахарска Африка.
Следващият диапозитив: Националният парк Серенгети в Танзания.
— Имало е езера, реки, гори, тревни площи — дом за многообразни представители на фауната: газели, жирафи, зебри, слонове, хипопотами. А също и за хората — странстващи ловци — събирачи, а и по-нови уседнали жители, обитавали селищата от средния и късния палеолит…
— Говорете по-високо!
Беше се провикнала една жена от края на стаята; слуховото апаратче бе закопчано за ухото й като пластмасова щипка.
„И защо, за бога, сядаш най-отзад, като си глуха?“, помисли си Флин и каза със значително по-силен глас:
— Извинявайте. Така по-добре ли е?
Жената размаха бастуна си, за да покаже, че е по-добре.
— По-нови уседнали жители през палеолита — повтори той в опит да намери мисълта си. — Платото Гилф Кебир в югозападния ъгъл на Египет, хълмиста местност с площ горе-долу колкото Швейцария, е особено богато на следи от този период в материално отношение…
Диапозитиви с изображенията на фон от оранжеви скали, воденичен камък и сбирка кремъчни инструменти.
— … но също в богослужебната сфера и областта на изкуствата. Може би някои от вас са гледали филма „Английският пациент“, където са представени скалните рисунки от Пещерата на плувците, открита през хиляда деветстотин трийсет и трета година от унгарския изследовател Ладислаус Алмаши в Уади Сура, на запад от Гилф.
На екрана се появи картина на пещерата — стилизирани червени фигурки с глави като луковици и подобни на пръчици крайници, които сякаш се гмуркаха и плуваха по неравната повърхност на варовиковите стени.
— Някой гледал ли е филма?
Масовото поклащане на глава и измърморените отговори „не“ го накараха да не се захваща с кратката критика на филма, която обикновено вмъкваше тук. Вместо това пристъпи направо към темата.
— Към края на последния ледников период — подхвана той, — по времето на средния холоцен, около седем хиляди години преди Христа, тази подобна на савана местност е подложена на значителни промени. Северната ледена покривка се оттегля и започва суша, а реките отстъпват място на пейзажа, който виждаме днес. Пустинните жители са принудени да се оттеглят на изток, към поречието на Нил…
Диапозитив с красив изглед от Нил.
— … където развиват различните видове преддинастична култура: тасийска, бадарийска, негада, които накрая ще се обединят, за да образуват единна обединена нация — Египет на фараоните.
Флин забеляза, че един от слушателите, нахлупил шапка на нюйоркски бейзболен отбор, вече е започнал да задрямва. А още не беше завършил встъпителната част. Господи, как му се искаше да обърне една чашка.
— Пътувам из Сахара и участвам в разкопки тук повече от десетилетие — продължи той, като прокара пръсти през чорлавата си черна коса. — Най-вече из обекти в Гилф Кебир или около него. В днешната лекция искам да ви запозная с три тези, оформени по време на работата ми. Три доста спорни тези.
Наблегна на думата спорни, направи и пауза за по-голям ефект, като огледа лицата пред себе си да види дали публиката проявява някакъв интерес. Нищо. Нямаше нито един заинтригуван поглед. Със същия успех би могъл да им говори и за зеленчукопроизводство. А може би точно за това трябваше да им говори. Господи, как му се пиеше!
— Най-напред — Броуди полагаше всички усилия да изглежда ентусиазиран, — аз смятам, че дори и след преместването си в поречието на Нил някогашните обитатели на Сахара така и не забравят изцяло първоначалния си пустинен дом. Това важи особено за Гилфа с красивите скали и прекрасните му долини, защото той продължава да влияе и върху религията, и върху суеверията на ранноегипетското въображение — споменът за него е запазен, макар и в алегорична форма, в много митове и литературни произведения, и особено в онези, които описват пустинните богове Аш и Сет.