Седна, съпроводен от разпокъсани и вяли ръкопляскания. Изключение правеше само дебелият, който единствен проявяваше истинско разбиране, ръкопляскаше енергично, а после стана на крака и с признателно помахване се изниза през вратата. Приятелката на Флин, Марго се изправи и дойде при катедрата.
— Каква възхитителна лекция! — възкликна тя; обръщаше се към цялата аудитория с високия глас на учителка. — Ако питаха мене, аз веднага бих тръгнала с автобуса към Гилф Кебир да огледам мястото добре.
Мълчание.
— Професор Броуди любезно се съгласи да отговори на всички ваши въпроси. Както казах и по-рано, той е един от водещите световни специалисти по археологията на Сахара, автор на сериозното изследване „Древният Египет и Западната пустиня“… така че нека се възползваме от възможността да сме с него.
Ново мълчание, прекъснато от човека, който през повечето време бе спал:
— Професор Броуди, смятате ли, че Тутанкамон е бил убит?
След като отведоха туристите на вечеря, Флин прибра бележките и лаптопа си. Марго кръжеше около него.
— Не мисля, че останаха особено очаровани — каза той.
— Глупости — възрази Марго. — Бяха абсолютно… смаяни.
Той беше изнесъл лекцията само заради нея — стари приятели от университета и т.н., — пое ангажимента в последната минута, след като едно друго мероприятие се беше провалило. Виждаше, че тя се притеснява заради хората, които беше довела, затова се пресегна и я потупа по лакътя.
— Не се тревожи за това, Марги. Повярвай ми, имал съм и много по-лоши случаи.
— Ти поне трябваше да ги изтърпиш само половин час — въздъхна тя. — А аз съм с тях през следващите десет дена. Дали е бил убит Тутанкамон! Господи, щях да потъна в земята…
Той закопча чантата на лаптопа, засмя се и тръгнаха да излизат. Марго пъхна ръката си в неговата. Когато стигнаха до вратата, откъм външното фоайе внезапно изригна нестройна какофония от кларнети и барабани — имаше сватба. Процесията — жених и невяста, приветствани от тълпа ръкопляскащи роднини и видео оператор, който вървеше заднишком и даваше указания.
— Божичко, виж й роклята — измърмори Марго. — Прилича на пръскащ се снежен човек.
Флин не отговори, очите му не бяха насочени към младоженците, а към задната част на групата. Едно момиченце, на не повече от десет-единайсет, подскачаше, за да види какво става. Беше развълнувано и хубаво, с люшкаща се дълга черна коса. Също като…
— Какво ти е, Флин?
Той се беше опрял на рамката на вратата и бе стиснал ръката на Марго, за да не падне. По врата и челото му блестеше пот.
— Флин?
— Добре съм — смънка той смутено, изправи се и пусна ръката й. — Нищо ми няма.
— Бял си като платно.
— Добре съм, честна дума. Само съм уморен. Трябваше да хапна нещо, преди да изляза.
Усмихна й се, но не много убедително.
— Ще те заведа на вечеря — предложи Марго. — Да ти се вдигне кръвната захар. След тази вечер това е най-малкото, което мога да направя.
— Благодаря ти, Марги, но ако нямаш нищо против, ще тръгна направо за вкъщи. Имам да проверявам много писмени работи.
Беше лъжа и той разбираше, че и Марго го вижда.
— Нещо не съм във форма — добави Флин. — Знаеш ме какъв съм, все намусен.
Марго се усмихна и го прегърна.
— Точно намусен те обичам, Флин. И защото си хубавец, разбира се. Господи, само ако…
За миг го притисна по-силно, после го пусна.
— Ще сме в Кайро до четвъртък, после тръгваме към Луксор. Да ти се обадя ли, като се върнем?
— На всяка цена. И не забравяй да им покажеш как пирамидите са подравнени със съзвездието Орион, защото от там са дошли извънземните строители.
Тя се засмя и тръгна. Той обърна глава след нея, после върна погледа си върху сватбарите. Те вече влизаха през вратата в дъното на фоайето, момиченцето подскачаше около последните. Дори след толкова години подобни дребни случки все още го смущаваха. Само да беше стигнал навреме…
Погледа още малко, докато сватбарите не изчезнаха и вратата не се затвори зад тях, после — без да смята да проверява никакви писмени работи, а по-скоро да се напие до забрава, — бързо излезе от хотела, следван от дебела клатушкаща се фигура с кремаво сако.