Точката се плъзна по картата и спря в югозападния ъгъл на Египет, близо до мястото, където се пресичаха границите на Либия и Судан, над надписа Плато Гилф Кебир.
— Съобщението бе изпратено от самолет АН с регистрация от Каймановите острови, позивни VP-CM 473.
След кратка пауза добави:
— Обаждаха се за помощ — мейдей.
Седящите неловко се поместиха, някой възкликна: „Господи“.
— Какво ни е известно? — попита един от слушателите, едър мъж с оредяваща коса.
Говорителят дръпна за последен път от цигарата си и размаза фаса в пепелника пред себе си.
— Засега доста малко. Ще ви кажа всичко, което знаем.
Говори пет минути, като движеше показалката по картата — Албания, Бенгази, после отново Гилф Кебир; от време на време правеше справка в купчината листове пред себе си. Запали нова цигара, после още една; от непрекъснатото му пушене въздухът в стаята стана тежък, щипеше на очите. Когато мъжът свърши, всички мъже заговориха наведнъж, гласовете им се сливаха в общ шум — различаваха се отделни думи и изрази: „Знаех си, че е лудост!“, „Саддам!“, „Трета световна война!“, „Иранските контри“, „Ужасна катастрофа“, „Подарък за Хомейни“, — но цялостен смисъл не се долавяше.
Само жената остана мълчалива — почукваше замислено с писалката си по масата, после се изправи, отиде до картата и я загледа. Сянката, която хвърляше, беше тъничка, късата й руса коса отразяваше светлината от лампата.
— Ще трябва да го открием — каза тя и сви рамене.
Гласът й беше тих и едва се чуваше сред спора, започнат от мъжете, но в него имаше някаква вътрешна сила, присъщ авторитет, който принуждаваше останалите да му обърнат внимание. Мъжете в стаята притихнаха и се възцари тишина.
— Трябва да го открием — повтори тя, — преди да са го открили други. Позивът е предаден по открита честота.
Предишният оратор кимна.
— Значи трябва да се заловим за работа.
— И как точно предлагате да го направим? — надигна се едрият оплешивяващ мъж. — Да се обадим по телефона на Мубарак? Да пуснем обява във вестника?
Тонът му беше саркастичен и агресивен. Жената запази спокойствие.
— Ще се приспособяваме и ще импровизираме — отвърна тя, без да откъсва поглед от картата, с гръб към стаята. — Сателитни снимки, военни маневри, местни контакти. НАСА разполага с централа в този район. Ще направим каквото можем и както можем. Имаш ли нещо против, Бил?
Плешивият измърмори нещо под мустак, но се ограничи с това. Никой от останалите не каза нищо.
— Значи това е положението — заключи водещият, прибра показалката и подреди книжата си. — Ще се приспособяваме и ще импровизираме.
Запали още една цигара.
— И колкото по-бързо го направим, толкова по-добре. Преди всичко това да се превърне в още по-голямо нещастие, отколкото е и сега.
Прибра книжата си и излезе от стаята. Другите мъже го последваха. Остана единствено жената. Беше вдигнала ръка пред гърлото си, с другата следеше нещо по картата.
— Гилф Кебир — каза тя, задържа пръст на картата, после настъпи бутона за изгасване на лампата и потопи стаята в мрак.
3.
Париж, след четири месеца
Когато Канунин се върна в хотела от нощния клуб, вече го чакаха. Още щом четиримата прекрачиха прага, се погрижиха за бодигарда му с единичен изстрел със заглушител в слепоочието и той се просна на пода, все едно завит с дългото си до глезените кожено палто. Едната проститутка се разпищя, което ги накара да застрелят и нея с деветмилиметров дум–дум, като строшена яйчена черупка. Размахаха пистолет пред другарката й, за да й покажат, че ако каже и дума, същото ще се случи и с нея; принудиха Канунин да легне по корем и дръпнаха главата му назад, така че да гледа към тавана. Той изобщо не се опита да се съпротивлява — знаеше кои са и че няма смисъл.
— Просто си свършете работата — изпъшка и се закашля.
Затвори очи в очакване на куршума. Вместо това прошумоля хартия и последва усещането за нещо — за много неща, — които затупкаха по лицето му. Той отново отвори очи. Над него висеше пробита книжна торба, от която капеха стоманени сачми колкото грахови зърна.
— Какво, по дя…
Издърпаха главата му още по-назад, затиснаха гръбначния му стълб с коляно, огромни като менгеме ръце стиснаха челото и слепоочията му.
— Господин Гиргис те кани на вечеря.