Вал Макдърмид
Скритият пожар
Повърхностният досег на плътта не потушава скрития пожар.
В крайна сметка всичко се свежда до кръвта. Има несправедливости, които можеш да подминеш. Да ги определиш като уроци, които е трябвало да научиш, като опасности, които да избягваш за в бъдеще. Но има предателства, на които трябва да се отвърне. И понякога този отговор може да бъде написан единствено с кръв.
Не че самото убиване ти доставя удоволствие. Това би било извратено, а ти не си такъв човек. Има си причина за това, което вършиш. Всичко това е опит да пропъдиш болестта от живота си. Имаш нужда да го извършиш, за да се почувстваш по-добре.
Хората говорят какво ли не за поставяне на ново начало. Но малцина са тези, които го правят в действителност. Мислят си, че ако си сменят жилището или работата, или любовниците, това ще промени всичко. Но ти разбираш за какво става дума всъщност. Успееш ли да приключиш със своя списък, това ще ти осигури пречистване. Също както човек, който постъпва в манастир, изгаря всички свои земни притежания и вижда как огънят поглъща нещата, задържали го в суетата на света. Когато цялата тази история изчезне яко дим, ти ще можеш наистина да започнеш наново. С цял нов набор от мечти и амбиции. Със съзнание за това, което е възможно и за това, което е останало в миналото.
А разплатата е наистина съвършено балансирана. Предателство за предателство, живот срещу живот, загуба за загуба. Когато затихне и последният дъх, и вече можеш да се хванеш на работа с ножовете и скалпелите, изпитваш чувство на освобождение. И докато кръвта се стича равномерно, изпитваш чувството, че най-сетне вършиш това, което е редно, единствено логичното при тези обстоятелства. Естествено, не всеки разбира нещата така.
Някои хора биха казали, че НИКОЙ не приема нещата по твоя начин. Но ти знаеш, че и това не е истина. Знаеш, че има хора, които биха те поздравили за това решение, ако знаеха какво вършиш. Хора, чиито мечти са били стъпкани в прахта също като твоите. Те биха те разбрали напълно. И биха пожелали да имаха възможност да направят това, което правиш ти.
Ако това стане публично достояние, и други могат да последват примера ти.
Глава 1
Сводестият таван действаше като гигантски усилвател, прехвърляйки насам-натам из залата шумовете от разговорите. Джазовият квартет полагаше усилия, но музиката беше прекалено крехка за такава мощна конкуренция. Въздухът беше натегнал от гъста смес на миризми: храна, алкохол, пот, тестостерон, одеколон и дъха на стотина души. Доскоро цигареният дим би прикривал до голяма степен човешкия мирис, но както собствениците на заведения успяха да установят след забраната на пушенето, събиращите се на едно място хора далеч не излъчват толкова приятен аромат, колкото са склонни да си представят.
В залата имаше много малко жени и повечето от тях разнасяха подноси със сандвичи и напитки. Както се случва винаги на празник по случай пенсионирането на полицейски служител, вратовръзките бяха вече разхлабени, а лицата — зачервени. Затова пък никой не си позволяваше закачливи жестове в присъствието на толкова много висши служители. Не за първи път доктор Тони Хил си задаваше въпроса какво, по дяволите, търси на мястото, където се намираше. Вероятно нямаше да му е и за последен път.
Жената, която в този момент си проправяше път през тълпата към него, беше сигурно единственият човек в помещението, с когото той действително желаеше да прекара част от времето си. Това, което ги свърза, бяха убийствата; убийствата станаха основа на възникналото между тях взаимно разбиране, убийствата научиха всеки от тях да уважава мисълта и морала на другия. Така или иначе, от години насам главен инспектор Карол Джордан бе единствената сред колегите му, която успя да прекоси границата и да навлезе в територията на нещо, което вероятно трябваше да се окачестви като приятелство. Понякога той признаваше пред себе си, че „приятелство“ не е точно определение на онова, което ги свързваше така здраво, въпреки сложната история на близостта им, но дори при неговия дългогодишен опит като клиничен психолог той като че ли не беше в състояние да намери подходяща дефиниция. Особено пък сега, на това място, където бе дошъл с нежелание.
Карол се справяше много по-добре от него с избягването на неща, които не искаше да прави. Освен това тя съумяваше да определи много точно какви са тези неща и да действа съответно. Но в действителност тази вечер бе дошла по свой избор. За нея присъствието й тук имаше стойност, която Тони не можеше да оцени. Наистина, Джон Брандън беше първият старши полицейски служител, който го прие сериозно, измъкна го от света на научните изследвания и медицината и го постави на предна линия в профилирането на престъпници. Но ако не беше той, щеше да е някой друг. Тони ценеше това, че Брандън държеше на необходимостта от психологическо профилиране. Но отношенията им така и не надхвърлиха границите на професионалните контакти. Той би отклонил поканата за тази вечер, ако Карол не бе настояла, че хората биха счели отсъствието му за странно. Тони си знаеше, че е странен. Но все пак предпочиташе другите хора да не могат да преценят докъде стига странността му. И ето го, стоеше тук, а леката усмивка се появяваше на устните му, веднага щом той срещнеше нечий поглед.