Единственият проблем сега беше развитието, което щеше да предизвика изненадващото откриване на още един труп в езерото. Тук вече се налагаше да се действа много внимателно. Докато чакаше резултатите от лабораторията по съдебна медицина, се налагаше да създава впечатление, че е много зает. Ако Карол Джордан заподозреше, че безделничи, незабавно щеше да го натовари с някаква скучна задача, свързана с активните разследвания. И ако се случеше да не е в офиса, когато пристигнеха съдебномедицинските резултати, някой друг щеше да му измъкне случая изпод носа и да обере лаврите. А това беше нещо, с което Сам никога не би се примирил.
Той извади бележника си и затърси номера на инспектора от полицията на Къмбрия, с когото трябваше да поддържа връзка. Тъкмо се канеше да му се обади, когато мобилният му телефон иззвъня. Номерът му беше непознат.
— Ало? — каза той, без да се представя, верен на принципа си да не дава току-така излишна информация.
— С детектив Еванс ли разговарям? — беше жена, ако се съдеше по гласа — сравнително млада, енергична и самоуверена.
— На телефона.
— Нали вие ми изпратихте онзи зъболекарски картон?
— Точно така.
Още когато Данута Барнс бе изчезнала, от криминалния отдел на полицията бяха изискали картона й от нейния зъболекар, и по предложение на колегите му от Къмбрия Сам го беше изпратил в Северноанглийския университет в Карлайл.
— Добре тогава. Аз съм доктор Уайлд, специалист по съдебномедицинска антропология към университета в Карлайл. Направих оглед на останките, извадени от Уостуотър. Още не съм приключила, но си казах, че няма да възразите срещу нови сведения.
— Ще изслушам с радост всичко, което имате да ми кажете.
„Слава богу!“
— Е, добрите новини — от ваша гледна точка, предполагам, са че данните от картона отговарят на находката при по-малкия скелет на зрял човек, за който с почти пълна сигурност мога да твърдя, че е на жена, на възраст между двайсет и пет и четиридесет години.
— Била е на трийсет и една години — каза Сам. — Името й е Данута Барнс.
— Благодаря. Възложих на студентите си да направят ДНК-анализ на всички останки. Би трябвало да сме в състояние да преценим дали жената е била майка на детето — а то, по моя преценка, е било на възраст някъде между четири и шест месеца — продължи доктор Уайлд.
— Линет. Петмесечна — каза Сам. Спомни си каква мъчителна гледка представляваше мъничкият вързоп, притиснат между двата по-големи. Той не беше особено сантиментален, но и най-коравосърдечният човек би се развълнувал при мисълта за такава ранна и безсмислена смърт.
Доктор Уайлд въздъхна.
— Все едно, че изобщо не е живяла. „Живя пет месеца. Послужи за обучение на студенти“. Не е кой знае каква епитафия, нали? Така или иначе, веднага щом намеря потвърждение на връзката между двете, ще ви се обадя.
— Ще ви бъда много благодарен. А можете ли да ми кажете нещо за другото тяло?
Не че Сам очакваше кой знае какви резултати от една торба кокали и някаква слузеста материя, за която предпочиташе да не мисли.
Доктор Уайлд се позасмя.
— Резултатът може да ви стъписа. Мога например да ви кажа, че името на този човек е било Хари Сим, и че е починал след юни 1993 година.
От учудване Сам изгуби за миг ума и дума. После се разсмя.
— Какво намерихте? Кредитна карта или шофьорска книжка?
Реакцията му явно малко я разочарова.
— По-печен от обикновено ченге — отбеляза тя с имитация на американски акцент.
— Надявам се, че е така. Та кое от двете беше?
— Кредитна карта. „Мастър кард“, издадена за периода от юни 1993 до май 1997, на името на Хари Сим. Това би трябвало да даде някаква насока на работата ви. Надявам се да сте доволен.
— Нямате представа колко съм доволен — подчерта Сам. — А ще сравните ли и неговото ДНК с това на детето?
— О, да — отвърна доктор Уайлд. — Умното дете знае кой е баща му.
— Нещо за причината за смъртта?
— Ама че сте ненаситни там, в Брадфийлд — каза тя, вече не толкова шеговито. — На този етап е невъзможно да се каже. Няма видими следи от травми по костите, така че вероятно не са били застреляни, вратовете им не са били прекършени, не са били и удряни с тъп предмет. Може да става дума за отрова или задушаване. Може и да е естествена смърт, но много се съмнявам. Подозирам, че няма да успеем да установим причината за смъртта. Ако се надявате да повдигнете обвинение в убийство срещу някого, най-добре е да се примирите, че ще разполагате само с косвени улики.