— Аз съм главен инспектор Джордан от екипа за разследване на особено тежки престъпления към брадфийлдската полиция — каза тя. — А това е сержант Матюс. Скоро ще дойдат и други колеги от екипа.
Той провери личните им карти и каза:
— Подпишете се тук, госпожо. — Подаде им папката, която държеше, и една химикалка, после ги подкани с жест да влязат. — Главен инспектор Франклин води случая, той е там, вътре.
Шатрата, издигната от съдебномедицинския екип, за да се предпази сцената на престъплението, се намираше досами пътя.
— Никога не предизвикват асоциация с почивка на къмпинг, нали? — измърмори под нос Карол, докато наближаваха входа на шатрата. Тя отметна платнището на входа и пред тях се разкри позната сцена. Експерти от лабораторията по съдебна медицина в бели екипи, и както можеше да се очаква, детективи в кожени якета, които се различаваха донякъде само по модела. Очевидно в Западен Йоркшир имаше неща, които никога не се променяха.
Когато влязоха, няколко души се обърнаха да ги погледнат, а един висок мъж, чието изпито лице напомняше на мъртвешка глава, се отдели от групата детективи и тръгна към тях.
— Аз съм главен инспектор Джон Франклин — каза той. — Не знам кои сте вие, но с това местопрестъпление се занимавам аз.
„Обичайното дружелюбно посрещане“, каза си Карол.
— Аз съм главен инспектор Карол Джордан — повтори тя. — С местопрестъплението може да се занимавате вие, но мисля, че с трупа ще се занимавам аз. — Тя извади от чантата си сгънат лист хартия, разгъна го и показа разпечатка на снимката, която Кейти Антоан бе направила на своя син. — Това е Сет Вайнър. Когато е изчезнал, е бил облечен с черни джинси, бяло поло, спортна блуза с емблемата на училище „Кентън Вейл“ и тъмносин анорак.
Франклин кимна.
— Като че ли отговаря на описанието. Елате да погледнете. Но снимката няма да ви свърши много работа. Той вече не изглежда така.
„Чаровни и тактични — такива са си мъжете от Йоркшир“, каза си Карол и последва Франклин покрай групичката детективи. Кевин вървеше до нея. Край пътя земята хлътваше, образувайки плитка канавка, широка не повече от няколко фута. Не беше всъщност истинска канавка, а по-скоро тясна вдлъбнатина в земята, дълга около петнайсет фута. Дълбочината беше достатъчна, за да скрие тялото от погледа на хората в преминаващите коли.
Гледката беше потресаваща. Кал и кръв се бяха спекли по краката и долната част на тялото му. Главата му беше скрита в найлонов чувал, залепен стегнато около шията. Карол имаше чувството, че вижда отново тялото на Даниъл Морисън — само дрехите бяха различни. Въпреки че бяха мръсни и разпокъсани, беше ясно, че са дрехите на Сет. Липсваше само якето, но тъмнозелената спортна блуза и черните джинси бяха достатъчни, за да може Карол да се убеди, че вижда пред себе си сина на Джулия и Кейти.
— Горкото дете — каза тя тихо и тъжно.
— Доколкото разбирам, ще настоявате за съвместна работа — заяви Франклин. В тона му не се долавяше и следа от съчувствие. Това не означаваше, че не го чувства, а по-скоро, че е твърдо решен да не го проявява пред жени и младши офицери.
— Всъщност смятам изцяло да поема случая — каза Карол. — Убиецът е действал по начин, напълно идентичен с убийство, извършено на наша територия по-рано тази седмица. Вероятно вече знаете за него — убито е момче на име Даниъл Морисън.
Франклин се намръщи.
— Това е наша територия, следователно случаят е наш.
— Не оспорвам границите на територията. Но това тук е просто мястото, на което е било изхвърлено тялото. Момчето е отвлечено в Брадфийлд, и най-вероятно е убито пак там. Напълно идентично престъпление е извършено пак в Брадфийлд само преди дни. Няма никакъв смисъл да изпълняваме едни и същи операции по два пъти — Карол се опитваше да се владее. — Всички имаме бюджетни ограничения. Всички сме наясно колко струва разследването на едно убийство. Бих предположила, че ще приемете със задоволство възможността да се отървете от този случай.
— Ние не сме като вас. Не се опитваме при първа възможност да прехвърлим случаите си на друг. Всички сме чували за вас и вашия екип за разследване на особено тежки престъпления в Брадфийлд. По всичко, което научаваме, си личи, че ви интересува единствено славата. По време на бомбения атентат в Брадфийлд сте влезли в пряк конфликт с хората от отдела за борба с тероризма само и само за да ви споменават на първа страница на вестниците. Е, ако този случай гарантира някаква известност, ще ви се наложи да я делите с нас — при това само ако имате късмет.