Карсън го загледа с интерес.
— Да му се не види, това е доста отдавна. Ще трябва да се поровя в архивите — той се извърна и посочи вратата зад себе си. — Тук държа старата документация. Не че ми се налага да прибягвам до папките. Смея да твърдя, че познавам наемателите си. Не тези, които идват тук на почивка, а другите, които не местят караваните си — познавам всички тях. Какво се е случило, та да ви накара да търсите някого след толкова много години?
Сам му отправи онази уморена, малко тъжна усмивка, с която обикновено печелеше хората на своя страна.
— Съжалявам, но нямам право да обсъждам случая. Нали знаете как стоят нещата.
— О! — Карсън явно беше разочарован. — Ами щом не може, не може. И така, как се казва човекът, който ви интересува?
— Хари Сим.
Лицето на Карсън просветна.
— О, спомням си Хари Сим. Тук той се набиваше на очи. Повечето от дългосрочните наематели са доста възрастни хора, пенсионери. Или пък семейства с малки деца. А Хари беше различен — неженен, над трийсетте, струва ми се. Живееше много затворено. Никога не идваше, когато се събирахме на барбекю, караоке или нещо подобно. А и караваната му беше в самия край на селището. Оттам няма кой знае каква гледка, но пък така си беше осигурил тишина и спокойствие. Поначало най-трудно се намират наематели за местата на края, защото оттам не се вижда заливът — той се усмихна смутено. — А при такова име като нашето, хората очакват именно това, изглед към залива21.
— Предполагам — отвърна Сам. — Казвате, че е живеел сам. Вероятно не си спомняте дали са го посещавали много хора?
Изражението на Карсън внезапно се промени и той отвърна унило:
— Проблемът не е в това, че не помня. Просто не знам. Като се има предвид, че живееше в самия край на селището, би било много трудно да се види дали някой идва при него или не. Освен това, макар че сега сигурно е трудно да се повярва, през лятото тук е лудница. За мен не би било възможно да следя нечии посетители, освен ако не идват в някоя от караваните, които мога да видя оттук, през прозореца.
— Разбирам. А имахте ли често вземане-даване с него?
Карсън стана още по-мрачен.
— Не. Разбира се, разговаряхме, когато сключвахме наемния договор, уговаряхме условията. Но с това всичко приключи. Никога не се е отбивал просто да побъбрим. Идваше само ако възникнеше някакъв проблем, а тъй като ние се гордеем с това, че пестим проблемите на наемателите си, почти не го виждахме тук.
Сам почти беше готов да съжали човека, който явно имаше голямо желание да помогне, но не можеше да му каже почти нищо. Само че незнанието на Карсън щеше да постави Сам в неизгодна позиция.
— Колко дълго живя той тук?
Карсън се пооживи.
— Ето, това мога да ви кажа, само че ще трябва да погледна в архива, за да ви дам точните данни — той незабавно отвори вратата зад себе си и влезе в задната стаичка. През отворената врата Сам видя редица шкафове, пълни с папки, после чу как една от вратичките се отвори и затвори. Миг по-късно Карсън се появи с тъничка папка в ръка.
— Ето — каза той и я постави на бюрото. На етикета на папката пишеше „127/Сим“.
— Създали сте си сериозна система — отбеляза Сам.
— Полагам грижи да поддържам архива, както му е редът. Не се знае кога някой като вас може да се нуждае от информация — Карсън отвори папката. — Ето какво пише тук. През април 1995 година Хари Сим сключва едногодишен наемен договор. — Той продължи да разглежда текста. — Договорът не е подновен, ползвал е караваната само в продължение на една година.
— Остави ли нещо след себе си? Документи, дрехи?
„Останки от един насилствено прекъснат живот“.
— Тук не е отбелязано нищо подобно. А можете да ми вярвате, че ако имаше останали негови вещи, щяха да бъдат описани.
Сам му повярва.
— А имате ли някаква представа кога точно е напуснал?
Карсън поклати глава с видимо съжаление.
— Не. Тук пише, че ключовете са били оставени на масата. Но по нищо не е можело да се прецени откога стоят там.
Това вече несъмнено приличаше на напълно задънена улица. Хари Сим си беше тръгнал оттук, но никой не знаеше кога и защо, нито пък къде е отишъл след това. Сам знаеше как е свършил, но нямаше представа как е започнала цялата история. Оставаше му да опита с един последен въпрос.