— Когато се представи като кандидат-наемател, поискахте ли му някакви препоръки?
Карсън кимна гордо.
— Разбира се — той измъкна най-долния лист от папката. — Тук има две препоръчителни писма. Едното е от банката му, а другото от бившата му шефка, някоя си госпожа Данута Барнс.
За голямо облекчение на Карол се оказа, че Блейк е готов да я приеме почти незабавно. Когато влезе в кабинета му, тя установи с учудване, че той седи зад бюрото си, облечен в парадна униформа. Беше привикнала към обичая на Джон Брандън да облича парадна униформа само ако беше абсолютно наложително — в повечето случаи той предпочиташе удобството на цивилния костюм. Очевидно Блейк държеше никой да не забравя колко важна личност е той.
Блейк й посочи стол, опря върховете на пръстите си един в друг и подпря брадичка на тях.
— Какво ви води тук, госпожо главен инспектор?
Карол потисна детинското желание да каже: „Двата ми крака“ и вместо това отвърна:
— Имам нужда вие да се намесите на наша страна в спора ни с полицията на Западен Йоркшир. — Тя описа ясно и стегнато ситуацията. — Става дума за разследване на убийство, сър. Не мога да си позволя да губя време в глупави игрички с колегите. Наложително е да не губим излишно време.
— Точно така. Те би трябвало да са доволни, че имат възможност да прехвърлят случая на нас. Ще спестят средства, а ако успеем, несъмнено ще могат пак да претендират, че половината заслуга е тяхна. Оставете това на мен, госпожо главен инспектор. Ще го уредя.
Карол беше приятно изненадана, че Блейк прие незабавно искането й, и че прояви готовност да застане на нейна страна. От друга страна, беше ясно, че този случай би могъл да доведе до голяма популярност, което би било точно по вкуса на човек с неговите амбиции.
— Благодаря — каза тя и понечи да стане от стола.
Блейк й направи знак да остане седнала.
— Не бързайте толкова — каза той. — Според вашето мнение на професионалист тези два случая несъмнено са свързани, така ли?
Тя почувства как я обзема безпокойство. Какво целеше той с тези думи?
— Струва ми се, че изобщо няма място за съмнение. Идентичен начин на действие, сходство в подбора на жертвите, както и в избора на място, на което да бъде оставено тялото. По всичко личи, че убиецът е дебнал Сет Вайнър в интернет, а доколкото разбираме, нещо подобно се е случило и с Даниъл Морисън. Внимавахме да не изтекат подробности за това, което се е — случило с Даниъл Морисън, което изключва възможността да си имаме работа с подражател. Не виждам друго обяснение освен това, че си имаме работа с един и същи убиец.
Блейк й се усмихна леко, със стиснати устни, от което бузите му заприличаха на спаружени ябълки.
— Доверявам се на вашата преценка — каза той. — И след като случая е такъв, ще се наложи да привлечете към разследването профайлър.
Карол се опита да запази хладнокръвие.
— Нали ми казахте, че бюджетът ни не го позволява — каза тя сухо и отсечено.
— Казах ви, че бюджетът не ни позволява да ползваме услугите на доктор Хил — отвърна Блейк, произнасяйки името на Тони с подчертано пренебрежение. — Затова пък имам възможността да ползваме услугите на профайлъри, получили подготовката си във висшата полицейска школа. След като се разбера с колегите от Западен Йоркшир, ще уредя този въпрос.
— Аз мога да поема тази работа, сър — каза припряно Карол, опитвайки се да си възвърне поне отчасти контрола върху събитията. — Не би трябвало вие да си губите времето с такива административни въпроси.
Този път в усмивката на Блейк несъмнено се прокрадна жестоко задоволство.
— Приятно ми е, че ще мога да ви помогна — отвърна той. — Вие се занимавате с разследването на две убийства едновременно. Знам колко лесно човек може да пропусне нещо, когато е толкова ангажиран.
Копелето намекваше, че тя може умишлено да пренебрегне негово нареждане. Под учтивата й маска започна да се надига гняв.
— Благодаря ви, сър.
Тя не намери сили да отвърне на усмивката му.
— Сама ще се учудите, когато установите колко добре ще работите и без доктор Хил.
Карол се изправи и кимна.
— В края на краищата, сър, никой от нас не е незаменим.
Амброуз остави Тони обратно при къщата, откъдето той трябваше да вземе колата си.
— Нали не се каните пак да спите тук? — попита Амброуз, докато вадеше сака на Тони от багажника. — Ако имате такива намерения, трябва да се обадите в агенцията за недвижими имоти, за да не водят хора на оглед.