Тони си каза, че ще отложи посещението в кръчмата за друг ден, и се зае да разучава картата, за да разбере как да се добере до пристанището. Днес му се искаше да си намери някой удобен ъгъл в лодката на Блайт и да състави профила, който очакваха от него. После можеше да се помотае из лодката и да провери дали Артър не е оставил там някакви следи, от които можеше да си извади заключения за неговата личност.
Паркира възможно най-близко до пристаните и в продължение на десетина минути се лута край тях в търсене на лодката. Най-сетне я откри, в самия край на редица подобни съдове. „Стийлър“ беше боядисана в традиционния за този вид лодки зелен цвят с червени кантове, буквите на името бяха изписани с елегантни извивки, в черно и златно. На покрива бяха поставени четири слънчеви колектора, доказателство за съобразителността на Блайт. Следователно електричеството нямаше да бъде проблем, стига само Тони да успееше да разбере как работят проклетите неща.
Тони се прехвърли на лодката и стъпките му отекнаха по металната палуба. Люкът беше заключен с два яки катинара. Адвокатът с радост му беше предал ключовете за тях, казвайки: „Радвам се, че ще има кой да се грижи за лодката както трябва. Тя е чудесен образец на този тип плавателни съдове. Артър редовно участваше в срещите, които си устройват собствениците на такива лодки навсякъде из Централните графства. Обичаше да обикаля насам-натам по вода.“
Това очевидно не беше унаследено от Тони, който нямаше абсолютно никаква слабост било към вода, било към лодки. Нямаше намерение да задържи „Стийлър“, но след като беше стигнал толкова надалеч по този път, му се искаше да види какво е направил Артър с второто си обиталище.
Капакът на люка се плъзна безшумно встрани и Тони отвори двойната врата зад него, която водеше към жилищната част. Той заслиза предпазливо по стръмната стълбичка и се озова в малка кухня, оборудвана с микровълнова печка, фурна и електрически чайник. Мина през нея и влезе в салона. Тясна, тапицирана с кожа пейка беше прикрепена по продължение на едната стена, пред нея имаше маса. От другата страна на помещението имаше голямо кожено кресло на въртяща се стойка, което можеше да се обръща към масата или към екрана на телевизора и DVD-плейъра. В единия ъгъл беше поставена тумбеста печка на дърва. Навсякъде по стените бяха монтирани елегантни малки шкафчета и рафтове, пространството беше използвано възможно най-пълноценно. Врата в дъното на салона водеше към каюта с двойно легло и гардероб. Зад последната врата, в дъното на спалнята, имаше малка баня с тоалетна, умивалник и душ-кабина — хромираният метал и белите плочки блестяха. Тони установи с учудване, че навсякъде лъха на свежест и чистота.
Той се върна обратно в салона. Не знаеше какво точно бе очаквал, но със сигурност не и такава строга функционалност. Тук не се долавяше отпечатък на личността. Всичко беше прекалено спретнато, подредено и организирано. Тук напълно отсъстваше ефектът, който къщата бе оказала върху него. В известен смисъл това му донесе облекчение. Нищо нямаше да отклонява вниманието му от работата върху профила. А и нищо нямаше да му попречи да продаде лодката впоследствие.
Въпреки пословичната си несръчност Тони успя сравнително лесно да разбере как се включва електричеството. Скоро вече беше запалил лампите и беше включил лаптопа си в мрежата. Несъмнено това тук беше чудесен малък офис. Липсваше само безжичен интернет. В кратък пристъп на безумие той обмисли възможността да прекара лодката през мрежата от канали до Брадфийлд и да я ползва като офис. После се сети за книгите си и прецени, че идеята е неосъществима. Да не говорим пък, че такова нещо би докарало нервен припадък на Алвин Амброуз и подобните нему. Наистина беше ужасно да си помислиш колко много неща биха могли да се объркат по пътя между Устър и Брадфийлд. Затова и сега смяташе да приключи работата, която беше предвидил за този следобед, а после щеше да предостави лодката на някой брокер. Дали този вид лодки се продаваха в агенции за недвижими имоти? Или се ползваше някаква неформална мрежа, в която сделките се сключваха по време на някоя игра на скитълс?
— Стегни се — каза си Тони, седна пред лаптопа и въведе стандартното начало на всеки профил:
„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока степен на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.