— Да, само буквите, не изписано „Джей Джей“.
— Струва ми се, че Сет е имал среща с този човек на гарата.
— На централната гара?
— Не става ясно. Но мисля, че трябва да ползваме това като отправна точка. Можеш ли да се заемеш пак с преглед на записите от контролни камери?
— Разбира се. Щом имам по-точни данни за времето и мястото, мога да се постарая да подобря качеството на записа и тогава ще видим какво ще излезе. Благодаря, Пола, това много ще ми помогне.
Пола затвори телефона и изправи рамене. Сега оставаше само да разбере къде всъщност държат чая.
Сам се озова пред вратата на лексуса още преди жената в него да беше изключила двигателя. Вече три часа чакаше Анджела Форсайт, защото предпочиташе да я изненада тук, вместо да си пробива с учтивост път край рецепционисти и секретарки. Нямаше да допусне големият му шанс да се провали само защото свидетелката е била предупредена и подготвена за разговора.
Една от особеностите на досието по случая „Барнс“ се изразяваше в това, че съобщението за изчезването на Данута не беше подадено от Найджъл, съпруга й, а от Анджела Форсайт. Анджела Форсайт беше работила като адвокат в частната банка, сред чиито служители са се числили Хари Сим, Найджъл Барнс и жена му Данута, преди Данута да предпочете майчинството пред кариерата. Ако някой изобщо беше наясно какви са били отношенията между Хари Сим и Данута Барнс, това най-вероятно беше Анджела. Добрата страна при издирването на юристи беше там, че дори да си сменяха работата, човек винаги можеше да ги открие чрез справка в дружеството на юристите. Веднага щом Сам установи наличието на връзка между мъжа и жената, чиито тела бяха потопени в езерото, той се обади на Стейси и я помоли да открие Анджела. Стейси веднага се хвана на работа. Кой знае защо, тя никога не бавеше справките, за които я молеше той. Според него тя просто беше преценила, че той е най-амбициозният човек в екипа, онзи, комуто предстоеше да стигне до върховете, и се надяваше да остане редом с него по време на блестящото му издигане.
Така че благодарение на Стейси от известно време той се навърташе около това запазено място за паркиране край преустроената сграда на някогашната цигарена фабрика, която отскоро беше станала един от най-престижните адреси в Брадфийлд. Намираше се само на няколко минути път пеша от деловия център на града, сред собствена градина с изглед към канала и реставрирания викториански квартал на другия бряг, където местните търговци на вълна и платове бяха осъществявали сделките си и се бяха отдавали на някои от по-публичните си забавления.
Анджела Форсайт се стъписа леко, когато стройният мъж от смесена раса се приведе над колата й. Но след първата реакция се успокои, когато видя дрехите и усмивката му, но най-вече полицейската му карта. Без да изключва двигателя, тя свали донякъде прозореца от своята страна. Свеж и малко остър аромат на цветя лъхна от нея към Сам.
— Някакъв проблем ли има?
— Надявам се да няма, госпожо — Сам реши да се държи с подчертана учтивост, тъй като предполагаше, че това ще впечатли положително тази скъпо облечена и добре поддържана жена с бръчки от умора около очите. Каза си, че тъмнозеленият костюм и кремавата блуза са добре подбрани — строг, но стилен тоалет. — Исках да ви попитам дали ще е удобно да поговорим за Данута Барнс?
Каза си, че една не толкова самоуверена жена на нейно място вероятно би ахнала. Но тя очевидно бе привикнала да не издава емоциите си.
— Да не би да сте я открили?
Всъщност не му се искаше да отговаря на този въпрос. Искаше му се да съхрани елемента на изненада за срещата си с Найджъл Барнс, а многократните му сблъсъци с човешкото двуличие го бяха научили да не се доверява на свидетелите, дори когато наглед са враждебно настроени към заподозрения.
— Имаме нови улики — усмихна се той.
Но не успя да я заблуди.
— Не се безпокойте, няма да кажа на онзи мръсник Найджъл — каза Анджела, вдигна прозореца и изключи двигателя. Отвори вратата и се измъкна бързо от колата, като едва не бутна Сам с късите си, но стройни крака. — Най-добре ще е да се качите с мен — допълни тя.
Апартаментът се намираше на третия етаж. Оригиналните прозорци с метални рамки в стил „ар деко“ бяха допълнени от втори ред прозорци, изолиращи достъпа на всякакъв шум отвън. Дневната напомняше на самата Анджела Форсайт — уютна, с топъл колорит и изискана. Сам предположи, че ефектът е плод на старателен подбор от нейна страна. Тя го покани с жест да седне на удобен диван с мека тапицерия, после се разположи на едно кресло срещу него. Очевидно нямаше намерение да се държи като домакиня или да губи време в общи приказки.