— Шефката е в кабинета си — каза рязко Сам и го поведе към стъклената стена със спуснати щори в далечния край на помещението. — Всички останали са навън по задачи. — Той отвори вратата и влезе след Тим в кабинета.
Първото впечатление на Тим от Карол Джордан беше, че изглежда като повечето старши офицери, които разследват едновременно две убийства — недоспала, потисната и изнервена. Русата й коса беше разчорлена, сенките под очите прозираха през лекия грим, на бюрото имаше две празни чаши от кафе. Но когато я погледна по-отблизо, успя да прецени, че неподредените кичури са елемент на небрежно-елегантна прическа, и че очите й блестят енергично. Строго елегантната й блуза беше чиста и идеално изгладена, гримът беше нанесен без никакви размазвания. Тим беше доволен от себе си, задето успя да прецени правилно жената срещу себе си, неповлиян от първото впечатление. Той й протегна ръка.
— Сержант от криминалната полиция Тим Паркър — каза той. — Наричайте ме Тим.
Карол доби леко развеселен вид, но все пак стисна ръката му.
— Главен инспектор Джордан. Можете да се обръщате към мен с „госпожо“, „госпожо главен инспектор“ или дори с „шефе“.
Така значи, щяхме да ги имаме и такива. Да се постави новакът на мястото му, без значение, че е дошъл тук да ви измъкне от калта и да закрепи доброто ви име. Без да чака покана, той седна и каза:
— Направих един първоначален преглед на материалите, които ми изпратихте. Първото, което бих искал да видя, са местопрестъпленията.
— Идеята е малко трудно осъществима — отбеляза Карол, — тъй като никой от нас не знае къде точно са извършени убийствата. Но можем да ви заведем на местата, където са били изхвърлени телата, ако искате — допълни тя, привидно изпълнена с желание да помогне.
— Това имах предвид — Тим вече започваше сериозно да се дразни. — Бих искал също да поговоря с близките на убитите.
— И това няма да стане толкова лесно, колкото всички бихме искали. Вчера, при разпознаването на тялото, майката на Даниъл Морисън получи инфаркт и почина. Бащата е в тежък шок и под въздействието на силни успокоителни — отвърна Карол. — Но вероятно ще можем да ви организираме среща с майките на Сет. Ще изпратя някой от униформените колеги да ви закара.
— Бих предпочел да отида с човек от екипа ви — каза Тим. — Така ще мога да задавам въпросите си веднага щом възникнат.
— Убедена съм, че така би било по-удобно за вас, но всички тук сме много претоварени. Екипът, който ръководя, се състои от малко на брой, тясно специализирани криминалисти. Не мога да си позволя да изпратя някой от детективите да ви развежда като шофьор. Човекът, с когото ще контактувате, е детектив Еванс, обръщайте се с въпросите си към него.
— Бъдете така любезен да изчаквате, когато се посъберат повече въпроси — обади се Сам. — И без това балансирам с усилие между два случая.
Междувременно двамата бяха успели да вбесят окончателно Тим.
— Мислех, че ще работя пряко с вас, госпожо главен инспектор.
— Съжалявам — каза Карол със сладка усмивка. — Ще имате възможност да се срещате с мен, когато това е наложително. Но Сам е наясно с всички развития по случаите, а ако случайно нещо му убягва, поне може да ви свърже с човека, който знае.
— Поне се надяваме да е така — допълни Сам.
— Не съм привикнал…
— Доколкото ми е известно, вие не сте привикнали на каквото и да било — прекъсна го Карол. — Сигурна съм, че сте проверили с какви хора ще работите, преди да тръгнете насам, Тим. Защото аз направих същото и знам, че за вас това е първият случай на полева работа.
— Това не означава, че…
— Не, не означава, че няма да имате ценни прозрения, които бихте могли да ни предложите. Но тук ще работите по нашите правила, не по вашите. Надявам се, че изяснихме този въпрос.
Тим се чувстваше като десетгодишно момче, поучавано от майка си, което не беше честно, защото тази жена не беше достатъчно възрастна, за да му бъде майка.
— Да, госпожо — отвърна той. Отговорът прозвуча неискрено дори в собствените му уши.
— И така, кога ще можете да ми представите някакъв резултат?