— И само това ли каза Дженифър за плановете си? Че ще се прибере у дома, за да изпече кейк?
Клеър се смръщи, опитвайки се да открие нещо в спомените си.
— Да. Малко се нацупих, защото не ми беше казала нищо за това. Защото ние много държим да не се разочароваме взаимно. „Приятелите не се изоставят“, това е нещо като наш девиз, разбирате ли. Искам да кажа, тя дори не ме покани да отида у тях и да й помогна.
— Значи, когато тя ти съобщи това, на теб ти се стори странно? Това, че Дженифър го е казала така изненадващо?
— Нещо такова — кимна Клеър. — Не беше чак толкова важно, нали разбирате? Но просто не беше в неин стил. Не че имах намерение да й се сърдя за това. Щом искаше да направи нещо хубаво за баща си, това си беше нейно право.
— Къде точно се сбогувахте?
— Всъщност не може да се каже точно, че сме се сбогували. Разбирате ли, бяхме на автобусната спирка, автобусът дойде, аз се качих първа, и точно тогава Дженифър каза: „Забравих да взема шоколад за кейка, трябва да прескоча до магазина“. Знаете ли, има един малък кооперативен магазин на пет минути от училището. И така, аз вече се бях качила, а тя разбута хората, за да слезе и после я видях как минава покрай автобуса. Махна ми с ръка, беше усмихната, и каза нещо като „Ще се видим утре“. Поне изглеждаше, че казва нещо подобно. — Лицето на Клеър се сгърчи и по бузите й потекоха сълзи. — Тогава я видях за последен път.
Амброуз зачака, докато майка й галеше Клеър по косата и я успокояваше.
— Следователно Дженифър не е постъпила както обикновено днес следобед? — каза той. — Имало е нещо необичайно в поведението й?
Клеър повдигна едното си рамо.
— Не знам. Може би.
Амброуз, чийто син също беше тийнейджър, си преведе отговора й като „да, несъмнено“. Усмихна се леко, опитвайки се да спечели доверието й.
— Знам, че не би казала нищо, което би оставило у теб чувството, че предаваш Дженифър. Но в едно разследване на убийство няма място за тайни. Как мислиш, дали не е отишла на среща с някого? Някой, с когото се е виждала, но не е искала да се знае за това?
Клеър подсмръкна и избърса нос с опакото на ръката си.
— Никога не би пазила такова нещо в тайна от мен. Изключено. Сигурно някой я е отвлякъл, когато е отивала към магазина, или после, когато се е прибирала вкъщи.
Амброуз реши да не настоява. Нямаше да спечели нищо, ако Клеър се настроеше враждебно към разследването.
— Вие двете често ли влизахте в интернет?
Клеър кимна.
— Обикновено влизахме, когато бяхме у тях, защото нейният компютър е по-добър. А помежду си говорим постоянно, пращаме си съобщения, такива работи.
— Ползвате ли някаква социална мрежа?
Погледът, който Клеър му отправи, означаваше „Че как иначе — ама че си задръстен“. После кимна.
— Двете сме в „Риг“.
„Има си хас.“ Преди няколко години МайСпейс беше на гребена на вълната. После Фейсбук измести всички. След това се появи РигМароул, с още по-интуитивен интерфейс и в допълнение безплатен, за сваляне на софтуер за разпознаване на глас. Сега вече дори не беше необходимо да пишеш, за да влезеш в глобалната общност на сходни по убеждения и интереси хора и на добре замаскирани хищници. Амброуз се опитваше да следи контактите на собствените си деца и средите, в които се движеха онлайн, но съзнаваше, че опитите му са обречени на неуспех.
— Случайно да знаеш паролата на Дженифър? Наистина ще е от полза за нас, ако успеем да влезем в профила й и да прочетем съобщенията й колкото е възможно по-бързо.
Клеър хвърли кос поглед към майка си, сякаш самата тя имаше тайни, които не би искала да разкрива.
— Имахме си код, до който никой не би могъл да се добере. Нейната парола се състоеше от моите инициали плюс последните шест цифри от номера на мобилния ми телефон. Тоест — CLD435767.
Амброуз записа кода в мобилния си телефон.
— Това наистина ще ни помогне страшно много, Клеър. Няма да те безпокоя повече, но трябва да ти задам още един въпрос: споменавала ли е Дженифър някога, че се страхува от някого? Че се е почувствала застрашена? Може да е бил възрастен, или някой, когото е познавала от училище, някой съсед, който и да било.
Клеър поклати глава, а лицето й отново се сгърчи от мъка.
— Никога не е казвала нищо подобно — гласът й зазвуча жалостиво, изражението й беше безпомощно. — Всички харесваха Дженифър. Защо му е било на някой да я убива?