Когато се появи на горната площадка на стълбата, заедно с нея отвън нахлу струя свеж въздух. Наведе се да го целуне леко по бузата. Кожата на лицето й беше студена, но топлината в ресторанта вече я беше заруменила.
— Радвам се да те видя — каза тя, преметна палтото си през облегалката на стола и седна. — Как беше в Устър?
— Едва не ме арестуваха — заяви той.
Карол се разсмя.
— Типично за теб! — каза тя. — Как съумя да го постигнеш?
— Това е дълга история, после ще ти я разкажа. Работата мина… — той протегна ръка и завъртя длан насам-натам. — Да кажем, горе-долу добре. От гледна точка на профилирането не всичко се изясни. Доста ще има да се борят с този случай. При това убиецът ще повтори, ако не го открият навреме.
— Това звучи разочароващо. Знам колко държиш да се убедиш, че си успял да промениш нещо с работата си.
Той сви рамене.
— Понякога това не зависи от мен. А какво става с теб? Чух те тази сутрин по радиото. По всичко личи, че ти се е струпала доста работа.
— Меко казано — Карол запрелиства менюто. — Всъщност не знам защо чета това, знам, че ще си поръчам пролетни рулца и пиле по тайландски.
— Аз също — той махна с ръка на сервитьорката и двамата дадоха поръчките си. Карол добави към своята и една голяма чаша вино.
— Как се развиват нещата? — попита Тони.
— Също като твоите хора в Устър, явно и ние има дълго да се борим със случая. Не разполагаме практически с никакви отправни точки. Само се молим резултатите от лабораторията по съдебна медицина да съдържат нещо полезно.
— Известно ми е, че Блейк е забранил да ползвате съветите ми. Но несъмнено никой не може да ни забрани да разговаряме в извънслужебна обстановка? Готов съм да ти помогна според силите си — каза Тони.
Тя сведе поглед към масата и започна да си играе с пръчиците за хранене.
— Благодаря ти — помълча, после вдигна очи и срещна погледа му. Лицето й беше напълно безизразно. — Но не мога да приема предложението ти.
— Защо?
— Защото не е редно. Не ти плащаме, следователно нямаме право да ползваме експертното ти мнение. Нямам желание да експлоатирам приятелството ни.
— Именно затова в случая не може да се говори за експлоатация. Защото сме приятели. Приятелите си помагат един на друг. Приятелят е затова — за да помогне при затруднение.
— Знам, че е така, и се надявам, че би ми помогнал, ако изпадна в някакви лични затруднения. Искам да разчитам на подкрепата ти, искам да мога да идвам да поседя при теб на чаша вино в края на деня и да казвам нещата, които бих могла да кажа само на човек, за когото знам, че държи на мен. Но не мога да споделя нещата, които представляват интерес за теб в качеството ти на профайлър.
Донесоха виното й и тя отпи дълбока глътка.
Несъмнено на Тони му беше приятно, че тя разчита на него като на приятел, на чието рамо може да се облегне. Но не можеше да се примири с логиката на професионалната й позиция.
— Това са глупости. Ако считах, че можеш да ми помогнеш за съставянето на профила по онзи случай в Уест Мърсия, тутакси щях да ти разкажа всичко за него. Защото си най-добрият криминалист, с когото съм работил някога. Все ми е едно от кого ще поискам помощ. Вече успях да накарам Фиона Камерън да свърши за мен нещо във връзка с профила, а и на нея никой не й плаща — възрази той.
— Решението е твое и на Фиона. Тони, ако Блейк е решил, че може да не ти плаща, но пак да се възползва от талантите ти благодарение на личните ни отношения, трябва да му се покаже, че греши. И докато той не схване това, аз няма да споделям с теб никакви подробности по тези случаи. Ще ти се наложи да четеш за тях във вестниците като всички останали — тя постави ръка върху неговата и каза с по-мек глас. — Съжалявам.
— Не разбирам — каза той. — Искам да кажа, разбирам това, че не искаш да експлоатираш близостта ни, не искаш да допуснеш Блейк да получи благодарение на нея нещо срещу нищо. Но ние говорим за човешки живот, Карол. Говорим за убиец, който несъмнено ще стане сериен, ако не го спрем. Нима има съмнение, че трябва да направим всичко по силите си, за да го спрем? Нима това не е по-важно от желанието да докажеш правотата си?