Глава 4
На Карол й се струваше невероятно, че присъствието на Джон Брандън е могло да бъде заличено така бързо от някогашния му кабинет. Избраното от него обзавеждане беше въздържано и ненатрапчиво — една семейна снимка и голяма кафе машина бяха единствените предмети, по които можеше да се съди за личността на човека, обитаващ кабинета. Очевидно Джеймс Блейк беше съвсем различен случай. Кожени кресла, старинно бюро и дървени кантонерки създаваха усещане за имитация на провинциално имение. По стените висяха недвусмислени доказателства за възхода на Блейк — дипломата му от университета в Ексетър в рамка, негови снимки с двама премиер-министри, с Уелския принц, с някой и друг министър на вътрешните работи и други по-маловажни знаменитости. Карол не можеше да прецени дали това е проява на суета или предупредителен изстрел, насочен към посетителите. Реши да изчака с преценката, докато го опознае по-добре.
Блейк, напет и спретнат в парадната си униформа, покани с жест Карол да седне на едно от креслата пред бюрото му. За разлика от Брандън той не предложи чай или кафе. Оказа се, че няма намерение да си губи времето и с любезни встъпителни думи.
— Смятам да започна направо с най-важното, Карол — заяви той.
Ето значи каква тактика беше избрал. Никакво симулирано изграждане на отношения, никакви преструвки, че между тях има нещо общо. За Карол беше очевидно, че той се обръща към нея на малко име не за да установи дружеска атмосфера, а за да омаловажи категорично нейната личност, отказвайки да отдаде дължимото на чина й.
— Радвам се да го чуя, сър.
Тя потисна желанието си да кръстоса ръце и крака, като вместо това реши позата й да бъде огледално повторение на неговата, говореща за откритост. Все нещо бе останало в съзнанието й през всички тези години около Тони.
— Прегледах досието ви. Вие сте блестящ офицер, Карол. И сте изградили първокласен екип — той замълча, очевидно в очакване.
— Благодаря ви, сър.
— И тъкмо тук се крие проблемът — устните на Блейк се извиха в усмивка, която подсказваше колко е доволен от собствената си проницателност.
— Никога не сме приемали успеха си като проблем — отвърна Карол, съзнавайки, че това не е точно отговорът, който той очакваше да чуе.
— Доколкото разбирам, ангажиментите на вашия екип предполагат разследвания на онези тежки престъпления в нашия регион, които по някаква причина не влизат в компетенцията на работните групи от национален мащаб?
Карол кимна.
— Точно така.
— Но когато се намирате между две разследвания, се занимавате с разглеждане на студени досиета?
Той не беше в състояние да прикрие пренебрежителното си отношение.
— Така е. И сме имали някои забележителни успехи и в това отношение.
— Не оспорвам това, Карол. Това, което поставям под съмнение е дали заниманията със студени досиета са най-подходящото приложение на вашите способности.
— Студените досиета са нещо важно. Ние сме тези, които се застъпваме за мъртвите. Ние се стремим да приключим отворените случаи заради семействата, и да изправим пред правосъдието хора, които години наред са се укривали от него, ощетявайки обществото.
Ноздрите на Блейк се разшириха, сякаш бе доловил някаква неприятна миризма.
— Така ли се изразява вашият приятел, доктор Хил?
— Така считаме всички ние, сър. Студените досиета са от значение. Не е за пренебрегване и въздействието им върху обществеността. Тези разследвания помагат на хората да осъзнаят колко сериозен е ангажиментът на полицията относно разкриването на тежки престъпления.
Блейк взе малка кутийка с ментови бонбони срещу лош дъх и лапна един.
— Всичко това е вярно, Карол. Но честно казано, студените досиета са за редови служители. За товарните коне, Карол, а не за расови, чистопородни състезателни коне, каквито сте вие и вашият екип. Студените досиета се решават само с упорита работа, а не с брилянтни решения, каквито вие и вашият екип сте в състояние да поднесете.
— Боя се, че не мога да се съглася с оценката ви, сър.
Карол не можеше да си обясни напълно защо у нея се надигаше такъв гняв. Съзнаваше единствено, че е вбесена.
— Ако нещата бяха толкова прости, всички тези случаи са щели да бъдат разрешени много отдавна. Тук не става дума само за прилагане на нови съдебномедицински похвати към стари неразрешени случаи. Става дума за оценяването им от нова гледна точка, за способността да мислиш и немислимото. А моите хора са много добри в това отношение.