Имаше нужда от още сведения. А Карол със сигурност нямаше да му ги даде. Не и след като му изнесе онази лекция в смисъл, че отказва да експлоатира способностите му.
Но имаше друг човек, към когото можеше да се обърне за информация. Тони взе телефона и набра един номер. На третото иззвъняване някой отсреща вдигна слушалката и попита предпазливо:
— Тони? Ти ли си?
— Аз съм, Пола — после той си припомни как е прието да се държат един с друг хора, свързани от взаимна симпатия, и попита: — Как се чувстваш?
— Разследваме две убийства едновременно, Тони, Как мислиш, че се чувствам?
— Ясно. Слушай, Пола, искам да те помоля за нещо.
— Ако молбата ти е свързана с разследваните случаи, отговорът е „не“. Последния път, когато поиска от мен помощ, шефката щеше да ме разкъса, задето съм действала зад гърба й.
— Но ние бяхме прави — настоя той. — Кой знае още колко хора биха загинали, ако ти не беше направила това, за което те помолих? А те помолих да го направиш, защото аз самият нямах възможност.
„При това все още си ми длъжница, задето те спасих от отчаянието, в което беше затънала“.
— И така да е, нали сега си добре? Кракът ти не е в шина. Можеш сам да си вършиш работата.
— Непреклонна жена си ти, Пола — каза Тони. Възхищението в тона му беше искрено.
— Налага ми се, след като общувам с хора като теб.
— Слушай, аз не искам да свършиш някаква работа вместо мен. Моля те само да ми отговориш на един въпрос, това е всичко. На един простичък въпрос. Нима не искаш да направиш това за мен? След всичко, което сме преживели заедно?
Отсреща се чу нещо, което би могло да бъде смях или отвратено изсумтяване.
— Господи, Тони, ама ти май никога не се предаваш!
— Не, не се предавам. Същото важи и за теб, така че би могла да се отнесеш с разбиране.
Настъпи дълго мълчание, после се чу как Пола въздъхна.
— Да чуя въпроса. Имай предвид, че не обещавам нищо.
— Става дума за двете жертви на убийствата, с които се занимавате. Във вестника пише, че телата им били обезобразени. Напълно кастрирани ли бяха? Имам предвид, и пенисът, и тестисите ли бяха премахнати?
Пола въздъхна отново.
— Обещай, че няма да кажеш на никого.
— Обещавам.
— Да, бяха изцяло кастрирани. Трябва да тръгвам, Тони. Този разговор между нас никога не е бил провеждан.
Но той вече не я чуваше. Мислите му вече препускаха и той се питаше как да обясни на Карол, че двата трупа от нейното разследване не бяха първите жертви на този убиец.
Кевин погледна към Пола, която стоеше пред бюрото му.
— Тони? Да не би да имаш предвид нашия Тони?
Говореше тихо, за което тя му беше благодарна.
— Единственият и неповторим Тони — отвърна тя. — Очевидно шефката отказва да го държи в течение.
— А на него това не му харесва, така ли?
Пола хвърли бърз поглед към Карол, която си седеше в кабинета, погълната от някакъв телефонен разговор.
— Определено. Не казвай на никого, че към говорила с него, обещаваш ли?
Кевин се засмя.
— Аз не се казвам Сам. Тайната ти е на сигурно място при мен.
Преди някой от тях да успее да каже още нещо, телефонът му иззвъня.
— Криминална полиция, сержант Матюс — каза той.
— Обажда се сержант Джед Търнър от криминалния отдел на южната регионална полиция. — Името беше непознато, човекът говореше със силен шотландски акцент.
— С какво мога да ви бъда полезен, Джед?
— Нали вашият екип се занимава с убитите тийнейджъри? Морисън и Вайнър?
Тонът му беше небрежен и безразличен, което не се понрави на Кевин.
— Да — отвърна той.
— А всичко започна с това, че бяха обявени за изчезнали, нали?
— Така е. Да не би да имате някакви новини за нас?
— Честно ви говоря, с голяма радост бих прехвърлил работата на вас — смехът от другата страна на линията прозвуча като излайване.
— Нямах точно това предвид.
— Разбирам, приятел, и не си правя никакви илюзии по въпроса. Работата е там, че май имаме ново постъпление за вашата бодра група.
— Труп ли сте открили?