— Нямате право да нахлувате тук. Случаят е мой. Вие нямате никакви правомощия да се намесвате. Не сте служител на полицията, не сте и официален консултант. Нямате право дори да влизате в това помещение.
— Приключихте ли? — попита Тони със смесица от снизхождение и съчувствие в гласа. Придърпа един стол и постави демонстративно съставения от Тим профил на бюрото между двамата.
Тим сграбчи текста.
— Как смеете… Това са поверителни сведения. Показването им на човек, който не е пълноправен член на разследващия екип е нарушение на правилника на полицията. Вие не сте член на екипа. Ще подам рапорт по въпроса и тогава и вие, и главен инспектор Джордан ще се насадите на пачи яйца.
Усмивката на Тони беше изпълнена със съчувствие. Той поклати скръбно глава и каза меко:
— Тим, Тим, Тим. Все още нищо не разбираш, нали? Тук има само един човек, застрашен да се насади на пачи яйца, и това си ти. — Той се приведе напред и потупа Тим по ръката. — Разбирам какви тревоги буди у теб работата по първия ти случай, съзнанието, че ако ти и екипът не се ориентирате правилно, ще загинат още хора. Затова играеш на сигурно. Придържаш се към това, което мислиш, че знаеш, и не поемаш рискове. Мога да те разбера.
— Държа на профила, който съставих — заяви Тим и вирна войнствено брадичката си, но в очите му се четеше страх.
— Това би било много глупаво от твоя страна — отвърна Тони, — като се има предвид, че той е погрешен почти по всички точки с изключение на възрастовия диапазон.
— Не бихте могли да знаете това освен ако Карол Джордан не е споделила с вас поверителна информация — настоя Тим. — Тя няма основания да се счита за Господ, нали ви е ясно. Има хора, пред които трябва да отговаря и аз ще се постарая те да разберат, че се е опитала да провали работата ми.
Нямаше как да знае, че с пряката си заплаха към Карол си слагаше главата в устата на лъва. Развеселената търпимост на Тони отстъпи място на ледена ярост.
— Не се дръж като идиот. Знам, че грешиш, но не защото Карол Джордан ми е дала поверителна информация. Причината е в това, че Даниъл Морисън не е първата жертва на убиеца.
Не му се искаше да си го признае, но изражението на Тим наистина му достави удоволствие.
— Какво искате да кажете? — сега той вече изглеждаше наистина уплашен. Тони си каза, че сигурно се пита какво и как е пропуснал.
Тони бръкна в пластмасовата папка, която носеше със себе си и измъкна копие на профила, който бе съставил по случая Дженифър Мейдмънт.
— Не се опитвам да те прекарам, Тим. Най-малкото няма да го направя, ако не ти хрумне хитрата идея да натопиш Карол Джордан. — Той го изгледа сериозно и внимателно. — Само се опитай да направиш нещо подобно, и аз ще се постарая да съжаляваш за постъпката си до самия край на кариерата си. — Той замълча рязко, намръщи се и поклати глава. — Не, всъщност такъв срок не би бил достатъчно дълъг, за да изплатиш прегрешенията си… — Той постави листовете пред Тим. — Съставих този профил за един случай в Устър, по който работя. Ако погледнеш последната страница, ще видиш списъка на десетте основни характеристики на случая. Сравни ги с това, по което работиш сега, и поправи профила си така, че в него да фигурират някои от тях. Предай го на главен инспектор Джордан и се разкарай обратно в полицейската школа, преди някой да се е сетил да започне да ти задава неудобни въпроси.
Тим го изгледа подозрително.
— Защо правите всичко това?
— Искаш да кажеш, защо не те накисвам пред началството, за да те изритат?
Последва дълго мълчание.
— Нещо такова.
— Защото ти си олицетворение на бъдещето. Не мога да възпра хора като Джеймс Блейк да избират евтиното пред качественото. Но това, което мога да направя, е да придам малко по-приемлив вид на евтиното. Така че се върни в школата, поразсъждавай над този случай и си вземи поука от него. — Тони се изправи. — Имаш още много да учиш, Тим, но не си напълно безнадежден. Върви си и се постарай да подобриш работата си, защото следващия път вероятно няма да бъда край теб, за да ти държа ръчичката. А надали би искал да живееш със съзнанието, че са умирали хора, само защото не си се постарал да научиш как да си вършиш работата. — Болезнен спомен накара Тони да присвие очи. — Можеш да ми вярваш, не би искал такова нещо.