— Кой го е открил?
— Не знаем. Анонимен сигнал на телефона за спешни повиквания — обаждането е постъпило от телефонна кабина в Рочдейл. Отидох с екипа на южната регионална полиция. Открихме тялото веднага. Изглежда, че е лежало там в продължение на часове. Дивите животни са го гризали. Не е приятна гледка.
— Същите отлики?
— Положението е абсолютно идентично. За мен това несъмнено е номер три.
Карол потри тила си, чувствайки как оттам се надига тъпа болка и нахлува в главата й.
— Добре, стой при тях. Тъкмо дойдох да говоря с Блейк. Тони ми каза някои интересни неща. Сам още ли е при майката?
— Така мисля, и Стейси също. Не че тя е тъкмо човекът, който някой би подбрал да предаде такова известие.
— Изпрати там отговорника за връзки със семействата от местната полиция и му кажи, че трябва да работи със Сам. Веднага щом приключа разговора си с Блейк, ще се върна в офиса. Това е кошмар — въздъхна тя. — Горките деца!
— Той сякаш е побеснял — отвърна Кевин. — Почти не спира да си поеме дъх. Избива ги като в кланица. — Гласът му изневери. — Как успява да го прави? Що за животно е?
— Успява да ги избива толкова бързо, защото отдавна ги е подбрал и подготвил — каза Карол. — И защото не ги задържа при себе си, когато ги отвлече. Ще го хванем, Кевин. Ще успеем да се справим — тя се опита да му вдъхне увереност, каквато не изпитваше.
— Щом казваш — провлече той. — Ще се чуем по-късно.
Карол затвори телефона и облегна за миг чело на една от мраморните колони, после се съвзе и се насочи обратно към портиера, който търпеливо я чакаше пред асансьора.
Когато излезе от асансьора, видя Блейк, който я очакваше. Дрехите му вероятно в неговите представи се покриваха с понятието „домашно облекло за почивните дни“. Носеше разкопчана на яката карирана риза и бежови памучни панталони. Карол се запита какво ли си мислят останалите наематели за човек с толкова остарели представи за елегантност.
— Главен инспектор Джордан — каза той. Тонът и изражението му бяха еднакво кисели. „Аха, значи не сме очаровани“.
— Току-що са открили Нийл Куонтик.
Той веднага се вкопчи с надежда в думите й.
— Жив?
— Не. По всичко личи, че става дума за същия убиец.
Блейк поклати мрачно глава.
— По-добре ще е да влезете. Жена ми е тук, между другото.
Той се обърна и я поведе към една от четирите врати на площадката.
Карол не побърза да го последва.
— Не съм дошла да ви кажа за Нийл. Току-що ме уведомиха за него. Сър, положението е много сложно, имам нужда да седнем и вие да ме изслушате непредубедено. Един разговор в присъствието на жена ви вероятно не е най-доброто решение.
Той й хвърли ядосан поглед през рамо.
— Да не би да искате да дойда в офиса ви?
Преди тя да успее да отговори вратата пред него се отвори и на прага застана стройна жена в добре познатата на Карол униформа на своята класа. Кашмирен пуловер с цвят на торена захар, един ред перли, панталон със строга кройка, ниски токове и безукорно подредена коса. Майката на Карол имаше такива приятелки — те четяха „Телеграф“ и когато Тони Блеър зае премиерския пост, го считаха за много приятен млад човек.
— Джеймс? — попита тя. — Всичко наред ли е?
Рефлексът за правилно поведение в обществото се задейства автоматично и Блейк ги запозна. Карол съзнаваше, че Мойра Блейк я оглежда преценяващо, докато съпругът й говореше.
— Опасявам се, че главен инспектор Джордан е дошла за разговор, който не мога да отложа за утре, скъпа.
Мойра кимна леко.
— Предполагам, че тя би предпочела да разговаряте насаме, Джеймс — тя отстъпи встрани и покани с жест Карол в апартамента. — Ако проявите само един миг търпение, за да си взема палтото, ще поизляза да огледам квартала. Убедена съм, че наоколо има приятни местенца, които мъжът ми още не е успял да открие.
Тя изчезна зад един японски параван, който обособяваше онази част от просторното помещение, която служеше за спалня, оставяйки Блейк и Карол, които стояха и от време на време се споглеждаха бързо и смутено. Мойра се появи отново, облечена в неизбежното палто от камилска вълна, и целуна мъжа си по бузата. — Обади ми се, когато се освободиш — каза тя и излезе.
Карол забеляза как Блейк изпрати жена си с поглед, в който се четеше неприкрита привързаност, и това я накара да изпита известна симпатия към него. Когато вратата се затвори зад нея, той се покашля сухо и поведе Карол към две поставени под ъгъл канапета. Масичката пред тях беше затрупана с неделни вестници.