— Рядко ни се случва в неделя да останем насаме, без момичетата — каза той и посочи с неопределен жест към вестниците. — През този уикенд баба им трябва да удържи положението.
— В нашата работа човек никога не може да разполага с времето си. Но аз никога не бих си позволила да дойда, ако въпросът не беше жизненоважен.
Блейк кимна.
— Е, казвайте за какво става дума.
— Днес в офиса ни дойде доктор Хил — поде Карол.
— Мислех, че съм се изразил съвсем ясно по този въпрос — прекъсна я Блейк и бузите му станаха още по-розови от обикновено.
— Повече от ясно. Само че аз не съм го викала при нас. Съзнателно не съм му казвала във връзка с нашите случаи нищо, което да не може да научи от вестниците. Той дойде, защото е убеден, че двете убийства, по които работим ние — и които междувременно станаха три, са извършени от убиец, чийто профил той е съставил по искане на друга регионална полиция.
— О, за бога, това наистина е жалка история. Нима се нуждае толкова отчаяно от някаква поръчка, та трябва да ни се натрапва с такива неубедителни твърдения? Какво му става, да не би да завижда на младия сержант Паркър?
Карол изчака той да замълчи, после каза:
— Сър, познавам Тони Хил от доста време и съм работила с него по няколко сериозни случая. Той просто не е такъв егоцентрик. Признавам, че първоначално и аз самата се отнесох скептично към заключенията от неговия анализ. Но това, което той казва, звучи напълно убедително — и тя започна да цитира изредените от Тони точки от списъка, благодарна на ейдетичната си памет, която й даваше възможност да възпроизведе с абсолютна точност чутото. — Знам, че звучи пресилено, и все пак съвпаденията са прекалено много, за да ги определим като случайни.
Докато Карол рецитираше списъка на съвпаденията, Блейк бе добивал все по-озадачен вид.
— И вие сте сигурна, че той няма достъп до сведенията, с които работи вашият екип?
— Вярвам му — каза тя. — Той се интересува много повече от залавянето на убиеца, отколкото от собствения си публичен образ.
— А какво мисли Паркър за всичко това?
Карол потисна желанието си да изкрещи.
— Нямам представа. Не съм разговаряла с него по този въпрос.
— Не считате ли, че именно той е човекът, с когото трябваше да се консултирате, преди да дойдете при мен? Той е профайлърът, призован да работи по този случай.
Карол стисна здраво клепачи и после ги отвори.
— Той е идиот. Неговият така наречен „профил“ е подигравка. Всеки от подчинените ми би могъл да състави нещо доста по-полезно от първия му опит. А подобрението във втората му версия е минимално. Знам, че вярвате много в качеството на обучението, което получават в полицейската школа, но сержант Паркър няма да накара и други да повярват като вас. Работи повърхностно и като начинаещ — тя сви рамене. — Не мога да квалифицирам работата му по друг начин. Не мога да работя с него. Предпочитам да не ползвам услугите на профайлър, отколкото да работя с човек, който е лишен до такава степен от усет — спря, за да си поеме дъх.
Имаше чувството, че може да чуе как се сгромолясват служебните й позиции. Изражението на Блейк предвещаваше буря.
— Прекалявате, госпожо главен инспектор.
— Не мисля, че е така, сър. Работата ми е да залавям извършители на тежки престъпления, за да бъдат изправени пред правосъдието. Всеки член на екипа ми е подбран внимателно с оглед на това, че може да допринесе със забележителните си способности за постигането на тази цел. Бих предположила, че ще оцените стремежа ми към съвършенство. Бих си казала, че ще се зарадвате на склонността ми към откровеност, на това, че казвам: „Това не е работа, достойна за полицията на Брадфийлд“. — Тя поклати глава. — Ако не сме на едно и също мнение по отношение на тази цел, не мисля, че имам бъдеще в полицията на този град — изрече последните думи, преди да успее да прецени иска ли да ги каже на глас, или не.
— Нито времето, нито мястото са подходящи за такъв разговор, госпожо главен инспектор. Имате три убийства, чийто извършител трябва да намерите — той се изправи от дивана с усилие, подсказващо, че въпреки първоначалното й впечатление не е в чак толкова добра форма. Отиде до един от високите прозорци, през които се виждаше каналът, и се загледа през него. — Доктор Хил настоява, че убийството в Уест Мърсия е част от нашата серия, и аргументите му са сериозни. Но той може да преувеличава, нали разбирате?