Блейк се извърна и я загледа въпросително.
— Щом казвате…
— Това, което искам от вас, е да поговорите със старшия офицер, който води разследването в Устър, и да прецените това, което той ще ви каже. След това вече ще трябва сама да решите дали доктор Хил има право. И ако изглежда, че е прав, ще трябва да уведомите хората от Уест Мърсия, че ще работят с нас. Техният случай може да е първи от серията, но при нас жертвите са повече, и убиецът явно продължава да действа на наша територия. Искам вие да оглавите сборния екип, който ще се занимава с тази работа. Ясно ли е? Разследването си остава наше.
— Разбирам — сега вече Карол наистина разбираше. Блейк считаше, че действията на Тони са ръководени от егоцентризъм, защото за самия него именно егоцентризмът бе основна движеща сила. — Означава ли това, че мога да запозная доктор Хил изцяло с нашето разследване?
Блейк стисна брадичката си и я потри с показалец.
— Не виждам защо да не го сторите. Но сметката си остава за Уест Мърсия. Те са го поканили, те ще платят за услугите му — за първи път през този следобед той се усмихна искрено. — Можете да им кажете, че това е входната такса за участието им.
Глава 32
Полицаите, които обикаляха апартаментите в „Брусхил“, успяха доста бързо да открият двете момчета от азиатски произход, стояли заедно с Нийл на спирката предния следобед. От самото начало беше ясно, че това убийство няма нищо общо с обичайната престъпност в квартала, така че като никога, тъй като никой не се чувстваше заплашен, хората разговаряха свободно с тях. В случая не се налагаше да се спазват правилата, забраняващи излишно дрънкане пред ченгетата. Действително, някои отказваха да разговарят с тях по принципни съображения, но имаше достатъчно хора, според които убийството на четиринайсетгодишно момче, което нямаше нищо общо с бандите, действащи наоколо, не бива да се размине на извършителя. Така че достатъчно хора даваха с готовност показания.
Затова и само два часа след откриването на тялото на Нийл Садък Ахмед и Ибрахим Мусауи бяха отведени да дадат показания в централата на Южната регионална полиция. Сам, който беше оставил Стейси и отговорничката за контакти със семействата при майката на Нийл, обсъди набързо с Пола общата тактика при разпита. Никога досега не бяха водили разпит с непознати партньори, което дразнеше и двамата, но алтернативата беше да се заемат заедно с един от свидетелите и да оставят другия на двама детективи от Южния регион, чиито качества не познаваха.
— Какво ще кажеш? — попита Сам.
— Виж им досиетата. Мусауи вече е бил арестуван за дузина дребни нарушения, дори е бил съден. Той познава системата и няма да се престарае да ни помага. Но Ахмед е новак. Никога не е бил арестуван, за повдигане на обвинение срещу него и дума да не става. Мисля, че той ще предпочете нещата да останат такива и занапред. Според мен ние с теб трябва да се заемем с него и да оставим Мусауи на местните. Дано извадят късмет — каза Пола.
Откриха Ахмед вече в стаята за разпити. Висок и слаб, той беше облечен в спортна блуза с качулка и ниско смъкнати скъпи маркови джинси, на шията си имаше масивна златна верижка, носеше огромни и също много скъпи маратонки с развързани връзки. „Ето ти изненада“, каза си Пола. Бащата работеше в един ресторант наблизо, а майката — домакиня се грижеше за петте братя и сестри на Ахмед. Не й се вярваше Ахмед да осигурява джобните си пари, събирайки хартия за вторични суровини. Тя се облегна на стола, докато Сам представяше нея и себе си.
— Искам адвокат, ясно ли е?
Пола поклати глава, постигайки така нареченото „по-скоро натъжено, отколкото гневно“ изражение.
— Ето на, почва се. Успяваш да се представиш като виновен в нещо още преди да сме попитали за името и адреса ти.
— Нищо не съм направил. Искам адвокат. Знам си правата, а освен това, понеже съм непълнолетен, трябва да извикате възрастен човек, пред когото да ме разпитвате — изражението на тясното му лице, състоящо се сякаш изцяло от остри ъгли, беше нападателно, мускулчетата около устата му трепкаха.
— Садък, я се успокой, човече — каза Сам. — Никой не мисли, че си направил нещо лошо на Нийл. Но знаем, че си бил на автобусната спирка с него и имаме нужда да ни разкажеш какво се е случило там.
Ахмед поразмърда рамене под блузата си, опитвайки се да демонстрира безразличие.