— Трябва само да му зададем няколко въпроса — интересува ни къде е бил с нея преди две седмици.
— Защо? Да не би да е бил замесен в някаква катастрофа? Нищо не ми е казвал.
— Ако не възразявате, предпочитам да изчакам, за да обсъдя тези неща с господин Дейви — тонът му даваше да се разбере, че няма да промени решението си.
Тя сви рамене.
— След като сте били толкова път дотук, мога поне да ви предложа нещо за пиене.
И двамата поискаха чай. Докато домакинята го запарваше, Амброуз се възползва от възможността да я поразпита за бизнеса им.
— Работата ни се състои всъщност от две части — започна тя малко разсеяно, сякаш беше обяснявала тези неща толкова често, че можеше да повтаря обясненията автоматично. — Предлагаме на клиентите си инсталиране на системи за сигурност. Понякога, както прави в момента Уорън в Малта, буквално изграждаме системата съобразно изискванията им. Но основната ни работа се състои в предлагане на обезопасени хранилища за бази данни извън територията на фирмата. Компаниите, които са наши клиенти, могат да прехвърлят данните, които предават за съхранение на нашите защитени сървъри в определени за тях дни и часове всяка седмица, или могат да изберат скъпата опция, ролс-ройсът на нашите услуги, която предполага ежедневно и ежечасно съхраняване на всички данни в системата, всеки знак, всеки удар на клавиш.
По този начин, дори ако изгори сградата, в която се намира седалището на фирмата — те няма да загубят нито частица информация.
Тя наля вряща вода в чайника и отново постави капачето на мястото му.
— За това ли ползвате хамбара? — попита Амбоуз.
Тя кимна.
— Това там е нашето хранилище. Дебелината на стените е два фута. Няма прозорци, вратите са стоманени. Същинските сървъри и блейд сървърите в техните шкафове се съхраняват в специално климатизирано вътрешно помещение със стени от бронирано стъкло, в което можем да влизаме единствено аз и Уорън.
— Не ме будалкате, нали?
— Ни най-малко — тя поднесе на двамата по една чаша чай и започна да отпива от своя.
— Възможно ли е да видим хранилището?
Даян прехапа долната си устна.
— По принцип външни лица не се допускат там. Дори клиентите виждат хранилището само когато идват за първи път, за да подпишат договора.
Амброуз й отправи най-чаровната си усмивка.
— Няма да злоупотребим. В края на краищата, нали сме от полицията. Просто никога досега не сме виждали нещо подобно.
— Не знам… Уорън много държи да се спазват ограниченията.
Амброуз разпери ръце.
— Но нали Уорън не е тук. Хайде, задоволете любопитството ми. Понякога наистина се държа като голямо дете.
Той и сам не знаеше защо толкова много настоява да види хранилището в хамбара. Но нейното нежелание само изостри любопитството му.
Тя въздъхна и остави рязко чашата си на масата.
— Е, добре. Но трябва да оставите чашите тук. В контролираната зона не се внасят течности.
След като вече беше взела решение, тя не се забави нито за миг, а излезе забързано от къщата и тръгна да прекосява двора.
Амброуз следеше с интерес как Даян поставя пръста си върху една стъклена плоскост, монтирана на защитено място под козирката до вратата на хранилището.
— Как функционира това нещо? — попита той. — Разчита отпечатъците ли?
— Не, анализира разположението на вените. Оказва се, че мрежата от вени на ръката е не по-малко уникална от отпечатъците на пръстите, но ценното в случая е, че анализаторът я регистрира единствено когато е поддържана от постоянен източник на кръв. С други думи, не можете просто да ми отрежете пръста и да си послужите с него, за да влезете, както би могло да стане, ако анализаторът реагираше на отпечатъци.
Вратата се плъзна встрани и те я последваха, озовавайки се в стъклена клетка, в която тримата едва се побраха. Преминавайки през нея, се озоваха в малко контролно помещение, където на дузина монитори пред очите им постоянно се превъртаха данни. Навсякъде наоколо примигваха и блещукаха светлини.
Издигащата се отвъд мониторите стъклена стена ги делеше от двайсет метални кули. От всяка от тях стърчаха между десет и дванайсет дръжки от тъмночервена пластмаса.
— Всеки един от тези блейд сървъри поема повече от един терабайт данни. Това е толкова много, че просто няма как да ви разясня такъв обем — каза Даян.
Амброуз гледаше удивено.