— Всеки би могъл да го скрие там — Барнс се опитваше да съхрани невъзмутимостта си.
— А защо му е било на някой да го прави? — попита учтиво Карол, с тона на човек, който наистина се интересува от обяснението.
Барнс отпусна ръце, после ги прокара през гъстата си коса.
— За да прехвърли вината върху мен, разбира се.
— Не разбирам обаче защо, ако някой е искал да прехвърли вината върху вас, би си дал толкова труд да подхвърли лъжливи улики, а после не би съобщил никому за тях — отбеляза Карол. — Струва ми се малко безсмислено.
— Открихме по компютъра следи с вашето ДНК — каза Сам.
— Проверяваме архива на компанията, от която е купен. Данните от архива ще докажат, че компютърът е бил ваш, Найджъл. От това няма как да се измъкнете.
Последва продължително мълчание. После Барнс каза:
— Може да е дело на самата Данута. Тя не беше на себе си след раждането на бебето — той повдигна леко едното си рамо. — Нали знаете, какво ли не правят жените, когато имат проблеми с хормоните.
— А сега аз ще ви кажа как са се развили събитията според мен — поде Сам.
Адвокатът поклати глава.
— Не, не мисля, че сте в състояние да го сторите, сержант. Нямате никакви улики. Просто се опитвате да измъкнете нещо. Достатъчно дълго търпим тази история. Или предявете обвинение на клиента ми, или ще станем и ще напуснем участъка.
— Не — Барнс докосна ръката на адвоката. — Оставете този човек да говори. Искам да узная каква фантастична история е съчинил. „Да бъдеш предупреден е все едно да си въоръжен“, нали така казват.
Сам се мобилизира, припомняйки си съвета на Тони. „Един-единствен шанс“. Само един.
— Мисля, че вие сте убили и тримата. Дали сте им приспивателно, а после сте ги отровили с въглероден окис — такова е моето предположение. После сте се отървали от телата. Хари ви е бил необходим, за да си осигурите евентуално измъкване от затвора. Ако телата бъдели открити, неговият труп е щял да послужи за доказателство, че Данута е имала любовник. Това е трябвало да потвърди правотата на думите ви.
— Ако съм такъв хитрец, какво ми е пречело да представя смъртта им като убийство и самоубийство? — попита Барнс.
Сам кимна.
— И мен този въпрос ме озадачи в началото. А после, когато разговарях с Анджела, осъзнах, че дори тъпи ченгета като нас биха се поколебали да приемат такъв сценарий, след като веднъж узнаят какъв жалък смотаняк е бил Хари Сим. Данута не би избягала с такъв като него за нищо на света — дори и под влиянието на постнатални хормонални смущения. Затова се върнах към план Б.
— Много увлекателно — отбеляза Барнс. — И какво представлява този план Б?
Сам се ухили.
— Смятате да си признаете, че вие сте потопили телата в езерото, нали? Ще ни обясните как сте подозирали, че Хари може да е отвлякъл жена ви и дъщеря ви, и че затова сте отишли в караваната му, където сте установили, че и тримата са умрели от отравяне с въглероден окис, изтекъл от повреден отоплителен уред. Ще ни обясните, че тогава сте се почувствали в безизходица, защото сте нямали доказателства за отвличането. Вече сте били обяснили в полицията, че тя ви е напуснала. Страхували сте се, че ще предположат, че сте отишли там и сте ги убили всички в пристъп на ревност, а после сте нагласили нещата така, че да изглежда като злополука. И ще ни кажете, че не ви е дошло на ум нищо друго, освен да се отървете от телата.
Барнс се разсмя силно, но смехът му прозвуча фалшиво.
— Никога не съм чувал по-абсурдно нещо.
Адвокатът избута стола си назад.
— Добре, стига толкова. Това е нечувано. Отказвам да слушаме подобни измислици и минута повече.
Карол се приведе напред и каза:
— Разпитът е приключен в десет часа и петдесет и седем минути вечерта — после изключи диктофон.
— Това не са измислици — и последната следа от любезност се беше изпарила от гласа на Сам. — Това са твърди, категорични факти. Ще започнем да търсим, Найджъл. Няма да оставим камък непреобърнат. Целият ви живот ще бъде проверен под микроскоп. Утре ще съобщим за нашето откритие, а Анджела ще разговаря с пресата. Тя вече е събрала един куп бивши колеги от „Кортънс“, които единодушно ще потвърдят, че Хари е бил жалък нещастник — доколкото разбирам, е имал дори лека форма на аутизъм. Всеки от тях ще обясни, че животът на Данута с вас е трябвало да бъде истински ад, за да предпочете да заживее в каравана с Хари Сим. Представете си само — колко ужасно е трябвало да бъде, за да може Хари да бъде за нея някакъв изход? А после ще последват и въпросите — възможно ли е наистина да е избягала с Хари? И кой е потопил телата в езерото?