Барнс стана, стиснал юмруци, невъзмутимостта му се стапяше като грим под светлината на прожектори.
— Не можете да направите това.
— Ние няма да го направим. Само ще се постараем всички, които са част от живота ви, да ви питат за отношенията ви с Данута — всички до един. Приятели, колеги, клиенти. Защото вие не сте чак толкова хитър, Найджъл. Измислили сте прекалено сложен план. Трябваше просто да ги оставите в караваната с развалената печка. Но не, държали сте да се покажете като мистър Всезнайко — завърши саркастично Сам.
Барнс се опита да се нахвърли върху Сам, но адвокатът му го бутна встрани, той залитна и извика:
— Нямате никакви доказателства срещу мен!
— Ще имаме — възрази Сам. — Защото всъщност не сте особено умен. А когато глупави хора се опитват да се правят на умни, те правят грешки — после се обърна към Карол. — Какво е карал той преди четиринайсет години? Хващам се на бас, че е била хубава кола. Беемве, мерцедес, нещо подобно. Като нищо колата още съществува. Тези качествени двигатели са много издръжливи.
Карол се престори, че размишлява.
— Квитанциите от кредитните карти, Сам. Все някъде е трябвало да налее гориво. Все ще успеем да открием къде.
— А може и да уведомим пресата, че сме разпитали съпруга й и не търсим друг във връзка с настъпилата при подозрителни обстоятелства смърт на Данута Барнс, Линет Барнс и Хари Сим. Искам да кажа, след като така или иначе не може да постигнем осъдителна присъда, бихме могли да се откажем да си губим времето.
— Заплашвате ли клиента ми? — попита адвокатът, но тонът му беше прекалено плах, за да притесни Сам или Карол.
— Как е възможно казването на истината да бъде заплаха? — попита Карол с възможно най-невинно изражение. — Сам е прав, това е най-подходящият вариант. Разпитали сме съпруга — това сте вие, Найджъл, в случай, че сте забравили през изминалите години — и сме прекратили търсенето. — Тя стисна ръката на Сам. — Решено. Понякога съдът на общественото мнение е достатъчен.
Барнс погледна като обезумял към адвоката.
— Трябва да спрете това! Това е възмутително! Това е преследване!
Сам знаеше, че адвокатът не би могъл да каже или направи кой знае какво. Двамата с Карол бяха внимавали да не прекрачат границата. Той остави мълчанието да натежи в стаята, докато Барнс ровеше с пръсти косата си. После, много тихо, произнесе:
— Разбира се, може изобщо да не се стигне до тези неща, ако признаете, че сте избрали план Б.
— Струва ми се, че такова предложение граничи с недопустимото — каза неуверено адвокатът.
— Предлагам ние със сержант Еванс да отидем да изпием по едно кафе, докато вие обсъдите съществуващите възможности — каза Карол и се упъти към вратата, а Сам я последва.
Двамата не проговориха, докато не се отдалечиха достатъчно от помещението, в което беше арестуваният. После Сам се отпусна и приклекна, притиснал глава в дланите си.
— Толкова исках да го закова — разнесе се приглушено гласът му. — Няма никакво съмнение, че е убиец.
— Знам. Но сигурно ще предпочете да бъде обвинен, че е потопил телата, възпрепятствайки по този начин работата на полицията. Ще му е по-лесно с яснотата на такова обвинение, отколкото да знае, че където и да отиде, хората винаги ще го сочат с пръст — Карол клекна до него и постави успокояващо ръка на рамото му. — И това е резултат, Сам.
— Не, не е. Това е най-много една четвърт от желания резултат.
— Ненавиждам такива положения, не по-малко от теб. Винаги съм ги мразела. Но понякога се налага човек да се примири с по-малко от очакваното. Случаят е приключен, Сам.
Той вдигна глава и въздъхна.
— Винаги казваш, че ние говорим от името на мъртвите. Но понякога не крещим достатъчно силно.
Глава 36
Когато на другата сутрин Карол влезе в общото помещение на екипа за разследване на особено тежки престъпления, тя долови онова специфично напрежение, което наставаше непосредствено преди някой голям пробив в търсенето. Телефонното обаждане на Пола късно предната нощ постави начало на нов етап в разследването и Карол ги бе свикала на брифинг в седем сутринта, защото всички нямаха търпение да се захванат за работа. Приемаха само като бонус решението на Найджъл Барнс да си признае, че е потопил телата в езерото Уостуотър.