— Там е проблемът. Каквото и да е казал ZZ на Дженифър, то е успяло да я накара да заличи разговора.
— Доколкото ми е известно, няма такова нещо като заличаване на компютърна памет, като изключим варианта да удариш харддиска много силно с чук — каза Патърсън. Главоболието ставаше все по-силно — тъпо пулсиране дълбоко между ушите му. Той стисна здраво горната част на носа си, опитвайки се да потисне болката.
— Горе-долу е така — отвърна Гари. — Но това не означава, че заличената памет може да стане отново достъпна с едно кликване. Предполагам, че момичето е нямало представа как наистина да изчисти паметта на компютъра си. Но въпреки това ще трябва да прекарам огромно количество софтуер през тази машинка, за да успея да възстановя това, което тя се е опитала да изтрие.
— Да му се не види! — изпъшка Амброуз. — Колко време ще отнеме това?
Гари сви рамене и целият стол се размести под него.
— Кой знае? Може да успея да се справя за няколко часа, но може да ми отнеме и дни — той разпери безпомощно ръце. — Какво повече да кажа? Това не е като ремонт на кола. Няма начин да направя дори приблизителна преценка на времето.
— Разбрано — каза Патърсън. — А сега може ли да се върнем към това, което казваше на Алвин, когато влязох? Това, че всички разговори са се водили от различни компютри? Съществува ли начин да се разбере къде са се намирали тези компютри?
Гари сви рамене, после сплете пръсти и изпука с кокалчетата им.
— Теоретично да, но гаранция няма. Съществуват сайтове, които съхраняват информация за индивидуалните данни на отделните компютри. Но машините сменят собственика си — ъгълчетата на устата му се отпуснаха надолу и той заприлича на тъжен клоун. — Все пак съществува сериозна възможност да успеете да се доберете поне до част от тях.
— Така поне бихме могли да придобием някаква смътна идея къде живее мръсникът — каза Патърсън. — А това е един от приоритетите ни сега. Ще можеш ли да се заемеш и с това, заедно с анализа на съдържанието на компютъра? Или да ти осигурим помощник?
Ако Гари беше куче, в този момент козината на врата му щеше да настръхне.
— Ще се справя и сам — отвърна той. — Докато програмата превърта съдържанието на компютъра на Дженифър, ще започна да търся данни за другите компютри.
Патърсън стана.
— Чудесно. Но ако става прекалено бавно, ще ти намерим някой за черната работа.
Гари го изгледа мрачно.
— Нищо от това, което правя, не може да се определи като черна работа.
Патърсън успя да си наложи да не обръща очи към тавана.
— Не, разбира се, че не. Извинявай, Гари, не го вземай на сериозно — той овладя порива си да го потупа по рамото, сякаш пред него стоеше домашният му любимец, куче с неустановена порода. После каза:
— Може ли да поговорим, Алвин?
Когато излязоха в коридора, Патърсън се облегна на стената. Липсата на всякакъв напредък тежеше буквално като товар, положен на раменете му.
— Тази история се закучи дяволски — каза той. — Нямаме нито един свидетел. Слязла е от автобуса, но така и не е стигнала до кооперативния магазин. Сякаш Дженифър Мейдмънт просто се е изпарила някъде между автобусната спирка и магазина.
Устата на Алвин се изкриви леко, после отново се отпусна.
— Ако изобщо е имала намерение да отиде до този кооперативен магазин.
— Какво имаш предвид? Нали сам ми предаде думите на Клеър Дарси, че Дженифър щяла да отиде до кооперативния магазин да купи шоколад за кейка, който щяла да прави за баща си. Клеър я е видяла да тръгва в тази посока. Дженифър й махнала, когато минала покрай автобуса.
— Но не е сигурно, че е казала истината — каза Алвин. Лицето му оставаше безизразно. — Това, че е тръгнала в тази посока, не означава, че е продължила да върви натам. Клеър каза, че цялата тази история била нетипична за нея. Така че може би Дженифър е имала съвсем други планове. Планове, които са нямали нищо общо с кооперативния магазин. Или с кейка за баща й. Може би въобще не е имала намерение да прави кейк.
— Мислиш, че е имала среща с някого?
Амброуз сви рамене.
— Нормално е да се запитаме какво е било това толкова важно нещо, което да накара момиче на тази възраст да лъже най-добрата си приятелка. Най-често в такива случаи става дума за момче.
— Значи според теб тя е преценила, че новият й събеседник в „Риг“ е мъж?
— Не знам. Съмнявам се, че се е замислила за това. Според мен е отишла, за да научи нещо повече за тази така наречена „тайна“.