Всички насядаха около масата с чаши кафе в ръка. Точно преди да започнат, влезе и Тони.
— За къде без мен — заяви той бодро, придърпа най-близкия стол и постави куп записки на масата. Озърна се и отбеляза с престорена изненада: — Доколкото знам, имаше нови попълнения в екипа?
— Сержант Паркър бе призован да се върне незабавно в полицейската школа — заяви Карол и го изгледа мрачно. — Така че сме принудени да се справяме с твоя помощ.
— Добре дошъл отново сред нас, докторе — каза Кевин.
Карол сложи край на последвалите приветствия, казвайки:
— А сега може ли да пристъпим към работа?
Всички замлъкнаха и тя поде:
— Имаме развитие по случая. Пола, би ли обяснила как се стигна до него?
Карол повдигна вежди, обръщайки се към Пола. Вече бе дала да се разбере, че колкото и да се радва на новата следа, не одобрява това, че Пола е въвела външен човек в офиса, при поверителната документация по разследването.
Пола започна с тон, по който си личеше, че е обмисляла обяснението.
— Късно снощи дойдох в офиса заедно с доктор Елинор Блесинг…
Колегите й я прекъснаха с подвиквания и подсвирквания, проваляйки старателно подготвения й план. Карол съзнаваше, че всички имат нужда да се разтоварят от напрежението, затова ги остави да побуйстват — пък и Пола си го беше изпросила.
— Не можахте ли просто да наемете стая в хотел? — попита Кевин с невинно изражение.
— Много смешно. Всички сте адски остроумни — измърмори Пола, приемайки добродушно шегите им. Откритието на Елинор постави точка на романтичните планове за останалата част на нощта, но възторженото настроение от предната вечер все още не напускаше Пола. А може и да беше малко замаяна от недоспиване. — Някои от вас може би си спомнят доктор Блесинг от времето, когато работихме по убийството на Роби Бишоп, и каква помощ ни оказа тя тогава. — Колегите й отново започнаха да подвикват и да се смушкват шеговито. — Е, ето че доктор Блесинг пак ни дойде на помощ. — Пола кимна на Стейси, която натисна няколко клавиша на нетбука пред себе си. Познатите спирали на ДНК анализите се появиха на големия екран на стената. — Отляво виждате ДНК-то на Даниъл, отдясно е това на Сет. Ако погледнем внимателно, ще забележим значителни съвпадения. — Откроиха се определени участъци от ДНК-веригите. — Според доктор Блесинг това говори, че Сет и Даниъл са кръвни родственици.
Стейси натисна още няколко клавиша и на екрана се появиха още два ДНК-профила.
— Дженифър и Нийл — поясни Пола. — И при тях се забелязва същото. — Отново се откроиха отделни отрязъци от веригите. — Събудих доктор Шаталов в два часа сутринта, за да се убедя, че Елинор е права. И той се съгласи с мнението й. Свърза се с една университетска преподавателка, която е по-тясно специализирана в областта на ДНК-анализите, отколкото самият доктор Шаталов. Тя твърди, че децата са братя и съответно сестра по линия на единия родител.
— Какво искаш да кажеш, че всички тези жени са имали един и същи любовник и са забременели от него? И то през една и съща година? — попита Кевин недоверчиво. — Това звучи откачено.
— Разбира се, че не твърдя подобно нещо. Случаят е очевиден — поне за лесбийка като мен. Става дума за оплождане със сперма на донор. Трябва да е това. Нищо друго не дава логично обяснение. А за Сет вече знаем, че майка му е забременяла с оплождане „инвитро“ и сперма от донор.
За миг всички мълчаха зашеметени. После Тони се приведе напред.
— Лошата кръв — каза той. — Краят на кръвната линия. Това е, което върши той. Не ги избива, защото приличат на него. Избива ги, защото са част от негр.
Инспектор Стюарт Патърсън съзнаваше, че няма право да прехвърли отговорността за предстоящия разговор другиму. Точно както бе редно старши офицер да отдели внимание на семейство Мейдмънт, когато трябваше да им бъде съобщено за смъртта на дъщеря им, днес те също имаха право на такова внимание за дълбоко личния въпрос, който трябваше да им бъде поставен. Тъй като беше още доста рано, Патърсън можеше да има късмет да открие и двамата все още у дома.
Пол Мейдмънт отвори вратата. Беше облечен с костюм, избръснат, на вид като всеки друг преуспял бизнесмен, подготвящ се за началото на работната седмица — само очите му бяха сякаш угаснали. Когато видя инспектора, той кимна, въздъхна и каза безжизнено: