— Заповядайте.
Патърсън го последва в кухнята. Таня Мейдмънт седеше край масата, облечена с халат. Косата й беше несресана, сплъстена и стърчеше асиметрично, деформирана от възглавницата. Тъмни сенки ограждаха очите й, очевидно цигарата, която пушеше, не бе първата за деня.
— Арестувахте ли го вече? — попита тя веднага щом видя Патърсън.
— Съжалявам, но още не сме — каза Патърсън, застанал на прага. Никой не го беше поканил да седне. — Но имаме напредък.
— Напредък? — избухна Мейдмънт. — Какво означава това?
Патърсън не знаеше как да отговори на такъв въпрос. Искаше му се Амброуз да бе дошъл с него. Солидното му, непоклатимо присъствие би било от полза в такъв момент.
— Трябва да ви задам един въпрос за Дженифър — каза той. — Съзнавам, че ще засегна чувствителна тема, но се налага да знаем отговора.
Таня изсумтя.
— Мислех, че не са останали чувствителни теми, из които да не сте газили. Имате ли представа колко трудно е да опазим спомените си, когато полицията и медиите тъпчат навсякъде из живота на дъщеря ни?
— Съжалявам — каза Патърсън. — Но трябва да ми помогнете. — Имаше чувството, че яката го задушава. — Чрез изкуствено оплождане ли е зачената Дженифър?
Таня отблъсна рязко стола си назад, краката му застъргаха остро по плочите на пода. Тя скочи на крака с разкривено от гняв лице.
— Какво общо има това със случилото се? Господи, нима вече нямаме никакво право на личен живот?
Мейдмънт бързо застана до нея и я прегърна, тя се обърна, вкопчи се в ризата му, сви ръка в юмрук и заудря по гърдите му.
— Да — каза той с овлажнели очи, прегърнал здраво жена си.
— Копнеехме за свое дете. Опитвахме. — Въздъхна и продължи: — Опитвахме много дълго време. После си направихме тестове и се оказа, че аз съм безплоден. Затова се обърнахме към една бирмингамска клиника за оплождане „инвитро“. Таня забременя при втория опит.
Тя извърна набразденото си от сълзи лице към Патърсън.
— Пол винаги е я приемал за своя дъщеря.
— Тя беше моя дъщеря — настоя той. — Случвало се е с години да не се сетя за тази история.
— Дженифър знаеше ли? — попита Патърсън.
Мейдмънт отклони поглед.
— Никога не сме й казвали. Когато беше малка, обмисляхме дали да й кажем някой ден. Но…
— Аз реших да не й казваме — отвърна Таня. — Нямаше нужда от това. Постарахме се да намерим донор, приличащ на Пол, така че тя да прилича донякъде на баща си. Никой освен нас не знаеше за това, така че нямаше опасност някой роднина да изтърве неволно нещо…
С това тя отговори и на следващия въпрос на Патърсън.
— Благодаря за откровеността — каза той.
— Защо ни задавате този въпрос сега? — попита Мейдмънт.
— Защото може да има отношение към една от насоките, в които ориентираме търсенето.
— Божичко, не можахте ли да кажете нещо по-смислено — каза Таня. — Вървете си, моля ви.
Мейдмънт го изпрати до антрето и каза:
— Съжалявам.
— Няма за какво.
— Тя не е добре.
— Виждам. Правим всичко по силите си, разбирате ли.
Мейдмънт отвори вратата.
— Знам. Измъчва я опасението, че това може да се окаже недостатъчно.
Патърсън кимна.
— И аз се измъчвам от същото опасение. Но ние няма да се предадем, господин Мейдмънт. И наистина имаме напредък.
Той тръгна към колата, чувствайки с гърба си погледа на опечаления баща, съзнавайки, че какъвто и да бъде изходът, той никога няма да бъде достатъчно добър за Таня Мейдмънт. Патърсън имаше у себе си достатъчно егоизъм, за да изпита благодарност, че не му се налага да живее в такъв ад.
Пола вече беше готова да се откаже от разговора с Майк Морисън, когато вратата най-сетне се отвори. Той беше облечен с тениска и боксерки и миришеше силно на алкохол. Загледа я с мътен поглед, изръмжа:
— О, това сте вие — обърна се и влезе обратно в къщата.
Пола реши да приеме думите му като покана и го последва в опустошената дневна. Край дивана бяха наредени празни бутилки от уиски. На ниската масичка имаше друга редица бутилки с малцово уиски — от почти пълни до почти празни. До тях стоеше мръсна чаша. Морисън я взе и се отпусна тежко на дивана. До него имаше пухена завивка, която той придърпа върху краката си. Стаята беше студена, просмукана със застояли миризми на алкохол и на немит мъж. Пола се опита да диша дискретно през устата.