— Ще ви се обадим — каза той. В мислите си вече беше другаде.
Отношението на Амброуз към антитерористичните мерки на правителството не беше еднозначно още от момента, когато те бяха въведени. Полицаят у него се радваше на всичко, което му даваше повече власт да гарантира сигурността на хората по улиците. Но цветнокожият посрещаше със съмнение всичко, което улесняваше изолацията на малцинствата и превръщането им в прицел на омраза. Предполагаше се, че настоящото правителство е с леви убеждения, но се оказа, че и то е способно на сериозни репресивни мерки. Кой знае какви нови правила биха могли да бъдат въведени при режим, не проявяващ особено уважение към гражданските свободи. Достатъчно бе да си помисли човек колко вреда бе нанесъл на САЩ този подход по времето на Буш. А при това в тяхното законодателство имаше доста повече механизми, възпрепятстващи самоволните действия на отделни правителствени институции, отколкото в законодателството на Обединеното кралство.
Но беше принуден да признае, че някои аспекти на тези промени в законодателството улесняваха значително работата му. Несъмнено понякога се налагаше да преувеличиш и да представиш дадено лице като доста по-опасно, отколкото бе всъщност, но пък напоследък бе улеснен достъпът до определени видове информация, който преди бе изисквал доста по-голяма загуба на време и представянето на такива доказателства, каквито невинаги можеше да се осигурят. Да вземем например списъците с пътниците от даден полет. Навремето, ако се опитаха да изискат от дадена самолетна компания списъка на пътниците от определен рейс, наставаше истински кошмар. Необходими бяха специални разрешения от магистрати, които невинаги се съгласяваха, че нуждите на полицията са по-важни от правото на компанията да запази поверителността на личните данни на клиентите си. А дори да преодолееха тези пречки, трябваше да се молят списъците да не са вече унищожени.
Сега обаче беше лесно. Всеки, който пътуваше със самолет, беше регистриран в компютърните системи на службите по безопасност. А хора като Амброуз обикновено успяваха да открият добронамерен представител на въпросните служби, който напълно съзнаваше, че залавянето на убиец е значително по-важно от абстрактната идея за неприкосновеност на личното пространство. Особено ако бяха от онзи тип ченгета, които се стараят да си създават повече приятели, отколкото врагове.
Затова и в понеделник сутринта Амброуз получи съобщение от неидентифициран номер, което гласеше. „Вашият човек не се е качил на самолета. Не е бил и на друг полет“.
Амброуз се поздрави за верния инстинкт. В края на деня беше отбелязал няколко имена в списъка си като възможни заподозрени. Но нещо дълбоко в него го караше да се ориентира към компютърния специалист с хранилищата за бази данни, особено след като приятелката му им представи потенциала на техните съоръжения. Ако някой бе в състояние да осъществи такова проследяване на жертвите в киберпространството, за каквото ставаше дума в настоящия случай, това бе Уорън Дейви. А каквото и да си мислеше неговата приятелка, Уорън Дейви не беше в Малта. Той беше някъде тук, наоколо — развилнял се сериен убиец.
Където и да беше, Амброуз бе готов да се обзаложи, че подготвя за заколение следващата си жертва.
След мъчителния застой през изминалите няколко дни настроението на Карол бе близко до въодушевление поради бързината, с която постъпваше новата информация. Започваха да се очертават връзки, и тя чувстваше трепета на ловеца, хванал най-сетне следата на дивеча. Пробивът с ДНК-анализите обърна всичко с главата надолу, потвърждавайки убеждението на Тони, че убийствата нямат сексуален мотив.
Сега вече те знаеха със сигурност, че четирите жертви са били заченати чрез оплождане „инвитро“. Три от майките се бяха подложили на оплождане в болницата „Брадфийлд Крос“, четвъртата — в частна клиника в Бирмингам. Следващото посещение на Карол щеше да бъде в клиниката за изкуствено оплождане към „Брадфийлд Крос“. Нямаше представа какво могат да й кажат. Познанията й за законите, свързани с донорството на сперма при оплождане „инвитро“, бяха съвсем оскъдни, но все пак й беше известно, че когато са били заченати тези деца, донорите са оставали анонимни.
Тя се канеше да каже на Пола да си вземе палтото и да тръгне с нея, когато телефонът иззвъня.