— Обажда се Стюарт Патърсън — инспекторът дори не дочака тя да се представи. — Мисля, че Алвин има вече заподозрян.
— Това е вашият сержант, нали? Онзи, който отиде в Манчестър?
— Точно така. Вчера обикалял по адреси, опитвал се да открие нещо във връзка с онзи списък с регистрационните номера. Набелязал няколко възможни заподозрени, но за единия от тях приятелката му, която е и негов делови партньор, казала, че е в Малта. Само че той не е там. При това е идеалният кандидат за нашия случай. Те имат някаква фирма, наречена „Ди Пи Ес“, която се занимава със съхраняване на бази данни и компютърни системи за сигурност…
— Полека, Стюарт — Карол чувстваше, че й се завива свят поради усилието да разбере нещо от откъслечните изречения на Патърсън. — Каква е ролята на Малта в цялата история?
— Извинявай, съжалявам. Аз просто… като че ли за първи път сме на прага на истинско откритие, нали разбираш? Всичко започва да се засича — профилът, сведенията от обичайните полицейски доклади и от високотехнологичните анализи — и ни води към това, което ни трябва — тя чу как той си пое дълбоко дъх. — И така, една от колите, влезли в Устър в деня, когато Дженифър е била убита, е тойота версо, регистрирана на името на някой си Уорън Дейви. Той има партньорско участие във фирма за компютърни системи за сигурност с название „Ди Пи Ес“. Когато Алвин отишъл на мястото, където живее, се оказало, че той отсъства от дома си от една седмица. Приятелката му казала, че е заминал със самолет за Малта, където трябвало да инсталира система за сигурност, поръчана от техен клиент. Но когато Алвин проверил списъците на пътниците, установил, че Дейви не се е качил в самолета, за чийто полет е имал билет. А не е пътувал и с друг полет. Дейви е изчезнал от лицето на земята след убийството на Дженифър и преди смъртта на трите момчета. Излъгал е приятелката си, че ще лети за Малта, за да си осигури време за извършването на другите убийства.
— А приятелката? Как мисли Алвин, тя наясно ли е?
— Според него няма никаква представа. Казала, че когато Дейви се свърже с нея, ще му предаде да се обади на Алвин. Засега не се е обаждал.
— А мислиш ли, че ще се обади?
— Зависи за колко хитър се има. Може да реши, че е в състояние да ни надхитри и да блъфира — Патърсън говореше все така разпалено. Карол знаеше отлично как се чувства той, но съумяваше да прикрие по-умело собственото си вълнение.
Нечия сянка падна на прага на кабинета й, тя вдигна очи и видя Стейси, която се колебаеше дали да влезе. Вдигна два пръст в знак, че приключва разговора.
— Мислиш ли, че трябва да огласим търсенето? — питаше тъкмо Патърсън. — Да разпространим снимката му, да предупредим хората да се оглеждат за него? Да претърсим фермата, където живее с приятелката си? Може би там ще успеем да намерим нещо?
Преди да вземе такова решение, й се искаше да се посъветва с Тони. Инстинктът й подсказваше, че не бива да избързват, но предвид това, че нямаха никаква представа кога убиецът ще нанесе следващия си удар, такава стратегия би била много рискована.
— Може ли да поговорим пак след малко по този въпрос, Стюарт? Не искам да прибързваме с решението. Ще се обадя малко по-късно. Предай на Алвин поздравленията ми за блестящата работа.
Карол прокара пръсти през косата си и махна с ръка на Стейси, за да я покани да влезе.
— Дни наред няма нищо, а после настава истинска лудница — каза тя. — Трябва да измъкнеш от виртуалното пространство всичко, което успееш да откриеш за мъж на име Уорън Дейви. Той управлява фирма за компютърни системи за сигурност, наречена „Ди Пи Ес“. Трябва ми абсолютно всичко — кредитни карти, записи на обажданията по мобилни телефони.
Стейси повдигна вежди.
— Аз познавам Уорън Дейви.
Стъписана, Карол повтори:
— Познаваш го? От къде?
— Е, като казах, че го познавам, го казах в смисъл, че съм го срещала във виртуалното пространство. Свързвал се е с мен няколко пъти във връзка с приложенията на различни видове софтуерни продукти. Разговаряхме онлайн. Много е способен — тя изгледа обезпокоено Карол. — Той ли е нашият заподозрян?
— Това проблем ли е за теб?
Стейси поклати глава, но изражението й беше все така тревожно.
— Не е проблем в смисъл на конфликт на интереси. Той не ми е приятел, нямам и делови отношения с него… Работата е там, че ако той не иска да бъде намерен, ще ни бъде трудно да го намерим.