— Прекрасно. Само това ми трябваше — изпъшка Карол.
Лицето на Стейси се проясни.
— Приемам това като лично предизвикателство. Той не знае, че съм ченге — този факт ще работи в моя полза. В неговите представи съм просто компютърен специалист. Ако беше наясно, че ще си има работа с мен, сигурно би взел всички възможни предпазни мерки, но вероятно предполага, че го издирват стандартните специалисти на полицията, и може да прояви небрежност. Ще се заема веднага с това, но има нещо, което исках да знаеш.
Когато Стейси отделяше време да проговори, винаги си струваше човек да я изслуша.
— Казвай.
— Бърниках тук-там — поде тя. — Благодарение на кодовете, които хората от РигМароул бяха така любезни да ми предоставят, си запазих една тайна вратичка към тяхната система. За мен би било лесно да организирам глобално „С & А“ търсене в рамките на „Риг“.
— Може ли да преведеш? — осведоми се Карол. — Доколкото ми е известно, „С & А“ е европейска верига универсални магазини.
— Фиксиране и анализиране27. Задаваш на сървъра задача да търси определена комбинация от изписвани знаци, после вкарваш критерии за елиминиране. Мога да подам задачата така, че да се добера до всеки, който използва два еднакви инициала за ник. А после вече ще можем да проследим и това, което всички тези хора говорят онлайн. Така можем да идентифицираме следващите жертви и да заловим убиеца на местопрестъплението.
Карол я изгледа със съмнение.
— Наистина ли такова нещо е осъществимо?
— Компютърният аспект на операцията не представлява никакъв проблем. Но не мога да гарантирам за това, което ще се случи, когато преминете към полева работа. Много труд е, но си мисля, че си струва да се опита.
Карол се позамисли за миг, после взе решение.
— Добре, заеми се. Но търсенето на Уорън Дейви има приоритет. Ако успееш да засечеш мобилния му телефон, за да разберем къде се намира, това би било огромно предимство за нас.
— Абракадабра — каза Стейси и излезе. Карол би могла да се закълне, че в тона й се долавяше ирония.
Глава 37
Алвин Амброуз закъсняваше. Пола беше изпратена да го посрещне и да му разясни последните развития, но той току-що се бе обадил, за да съобщи, че ще се забави поне с четиридесет минути заради спукана гума. Тя получи съобщението на паркинга на „Брадфийлд Крос“, когато двете с Карол си тръгваха след безплодна среща с лекарката консултант от клиниката за оплождане „инвитро“.
— Ще отида да поговоря с Блейк — каза Карол. — Трябва да издаде разрешение за следенето, ако Стейси успее да открие потенциална жертва. Защо не идеш да хапнеш нещо, докато чакаш сержант Амброуз? Събитията се развиват така, че вероятно това ще е последната ти възможност за деня.
Идеята беше добра, но Пола знаеше как да я направи още по-добра. Тя изпрати съобщение до пейджъра на Елинор: „Чакам те в «Старбъкс». Кафетата са от мен“. Не беше сигурно, че Елинор ще дойде, но все пак щеше да бъде по-приятно да не се храни сама. Купи две кафета и един сандвич и седна край витрината — но с гръб към болницата. Не й се искаше да създава чак такова впечатление за нетърпеливо очакване.
Единайсет минути по-късно — не че Пола ги броеше — Елинор се появи, забързана, с развяваща се бяла престилка над черните джинси.
— Имам само двайсет минути — каза тя, наведе се и залепи топла целувка на бузата на Пола.
— И аз не разполагам с много повече — отвърна тя и побутна едно от кафетата към Елинор. — Не знаех дали ще искаш да ядеш.
— Не, така е добре. Как вървят нещата при теб?
— Горе-долу. Останах в офиса до четири, после трябваше да се явя пак там в седем сутринта. Това, което ти откри в ДНК-профилите, ни даде съвсем различна гледна точка. Благодаря ти. — Пола се ухили. — Макар че станах обект на безмилостни подигравки.
— Добре че Стейси беше там, за да ни осигури някакво алиби — отбеляза сухо Елинор.
— Но въпреки майтапите бях звездата на сутрешния брифинг. Това поне е радостно, като се има предвид, че оттам нататък събитията не се развиха много приятно — тя разказа на Елинор за разговора си с Майк Морисън.
— Мога да си представя колко е отчаян — каза Елинор. — Как може човек да се върне към нормален начин на живот, като е изгубил по такъв начин сина си, а веднага след това и жена си?
Пола въздъхна.
— Удивително е, като си помислиш след какво се възстановяват понякога хората.