Карол активира монитора си и погледна списъка на неотворените съобщения. Имаше едно от Стейси.
— Няма досие в полицията. Има само една кредитна карта, която явно използва единствено във връзка с работата си. Не са му издавани клиентски карти от магазини. Според Стейси това е типичен профил на човек, който работи в тази сфера. Знае колко лесно се пробиват всякакви защити, затова свежда присъствието си до минимум. Телефонът му не е включван дни наред. За последен път е бил включен в деня, когато Сет изчезва от централната гара. И тогава най-близката ретранслаторна кула, до която е изпратил сигнал, е онази на… опитай се да познаеш.
— На централната гара — каза Тони.
— Позна. Така че той си остава неуловим.
— Някой разпитвал ли е приятелката му за него?
Карол поклати глава.
— Не ми се иска да я подплаша и тя да го предупреди. Той е във възможно най-изгодна позиция да фалшифицира или открадне нечия идентичност. Ако реши да побегне сега, ще ни бъде много трудно да го открием. Може да потъне къде ли не — тук или в чужбина.
Тони поклати глава.
— Той няма да изчезне. Има си мисия и няма да престане, докато не я изпълни. Освен ако, разбира се, ние не успеем да го спрем преди това.
— И каква е тази негова мисия?
Тони скочи от стола и започна да крачи из кабинета.
— Той счита, че носи лоша кръв. Случило му се е нещо, което го е изпълнило със самоненавист и го кара да се бои от самия себе си. Нещо, което според него може да се унаследи. Не ми се вярва, че е нещо лесно определимо като заболяване например, макар че не мога да изключа и такъв вариант. Но той е решен да изкорени порочното семе. Да постави край на кръвната линия. Той ще избие всички деца, на които е биологичен баща. А после ще се самоубие.
Карол го гледаше ужасено.
— Но колко може да са на брой тези деца?
— Не знам. Има ли начин да разберем?
— Доколкото разбирам, не. Според изключително неотзивчивата лекарка от „Брадфийлд Крос“, с която разговарях, всякаква информация за анонимните дарители на сперма е абсолютно недостъпна. Толкова шибано недостъпна, че човек започва да се чуди защо изобщо я съхраняват. Ако нямат намерение да ползват тези данни при каквито и да било обстоятелства, защо просто не ги унищожават? Така поне ще са сигурни, че никой няма да злоупотреби с тях — Карол отново извади водката от чекмеджето. Измъкна оттам и метална кутийка тоник и изля съдържанието на двете в празната чаша за вода на бюрото си, после попита с предизвикателен тон:
— Не искаш ли да пийнеш?
— О, не, не и аз. И без това съм достатъчно замаян от всичко, което се върти в главата ми в момента. Защото чувствам, че нещо в тази картина не е наред — отвърна той.
— Но нали тя обяснява всичко, което ни е известно. Не мога да си представя друга теория, която би отговаряла на всички факти — тя отпи от чашата и почувства как напрегнатите мускули на врата й започват да се отпускат.
— Аз също. Но това не означава, че съм прав — той се извърна рязко и застана пред бюрото й. — Ако тази информация е толкова недостъпна, той как се е добрал до нея? И какво се е случило, за да го накара да потегли на такъв кръстоносен поход? Трябвало му е много време, за да открие и подготви жертвите си. Как е успявал да се справи с всичко?
— Може да не е било толкова трудно. Може през това време приятелката му да е поемала неговата работа — тя изгълта докрай питието си и въздъхна доволно. — Е, така вече е по-добре.
— Иска ми се да можех да поговоря с нея — промърмори Тони.
— Знам. Но трябва да изчакаме, за да видим какво ще открие Стейси.
— Разбирам. И все пак, почти никога не съм попадал на сериен убиец, който да е в състояние да поддържа емоционална връзка. Ако предположенията ни за Уорън Дейви са основателни, тя би могла да ни даде много полезни отговори. Може да ни помогне да разберем толкова много неща — той въздъхна.
— Ще имаш тази възможност.
Той се усмихна.
— Ще се чувствам като малко дете в сладкарница.
Карол поклати развеселено глава.
— Голям чешит си.
— Чудя се как можеш да говориш такива неща, след като съществуват хора като Уорън Дейви. В сравнение с него аз съм въплъщение на представата за нормален човек.
Тя се разсмя на глас.
— Не бих заложила на такова твърдение, Тони.