Пола схвана, че я отпращат, и се върна на бюрото си, към купищата хартия, които винаги се натрупват при разследване на убийство. Карол и Кевин се бяха затворили с екип, съставен от кадри на пътна полиция и хора от западния участък, за да подготвят наблюдението на Юан Макалпайн, любителя на кросови мотори. Преди това избухна голям спор дали да предупредят момчето и дали да не го накарат да носи подслушвателно устройство. Пола беше застъпник на този вариант. Знаеше много добре как се провалят подобни капани и й се искаше да се осигури максимална защита на момчето, макар че това пък създаваше друг вид проблеми. Но мнозинството беше против и идеята беше отхвърлена. Противниците на Пола настояваха, че едно четиринайсетгодишно момче няма да успее да поддържа заблудата, че убиецът ще надуши капана и ще се откаже от срещата, оставяйки ги на сухо. Пола си каза, че вероятно са прави. Но така поне хлапето щеше да има по-голям шанс да остане живо.
Тя извади разпечатката от разговорите на момчето с BB и се зае да я препрочита. Юан правеше впечатление на симпатично хлапе. Шегите му бяха забавни, не се заяждаше с никого. Стейси беше успяла да го проследи чрез електронната му поща. Той живееше с майка си и баща си близо до центъра на града, в една от няколкото джорджиански къщи, оцелели по някакъв начин от попълзновенията на следвоенното строителство. Баща му беше уролог — консултант в болницата „Брадфийлд Крос“, майка му работеше като общопрактикуващ лекар в една от поликлиниките в централната част на града. Родителите на жертвите, зачевани „инвитро“, със сигурност нямаха финансови проблеми. Пола имаше познати, които бяха похарчили вече почти двайсет хиляди за изкуствено оплождане, единственият резултат от което досега беше поредица спонтанни аборти. Този факт имаше и отрицателна страна — имаха си работа с образовани хора от средната класа, които щяха да ги разпердушинят, ако по време на операцията нещо се объркаше.
Една от положителните страни на операцията беше, че благодарение на вмъкването на Стейси в РигМароул те знаеха къде Юан щеше да се срещне с ВВ — тоест най-вероятно с Уорън Дейви. Юан трябваше да вземе автобуса от Манчестър до Бароудън, селце на около пет мили от покрайнините на Брадфийлд. Имаха уговорка BB да го посрещне на автобусната спирка, за да го заведе във фермата си на няколко мили оттам. „Ще дойда да те взема с АТВ“, така му беше писал — още едно изкушение за момчето, което сигурно мечтаеше за силни усещания в своя цивилизован градски живот.
— Алвин? — подвикна Стейси. — Може ли за една минута?
Амброуз се упъти към ъгъла на Стейси, следван от Пола.
— Какво има, Стейси? — каза той.
— Нали се сещате за братовчеда на Уорън Дейви, онзи човек с гаража? Как се казваше той? Кой знае защо, не мога да намеря вашия доклад в системата.
Амброуз се покашля, видимо смутен.
— Извинявайте, забравих. Въведох го в базата данни на Манчестърската полиция, но забравих да го препратя тук, когато дойдох. Името му е Бил Кар.
Стейси посочи към един от мониторите.
— Това пристигна от Националната база данни на криминалната полиция. Има само едно съвпадение с представените от нас ДНК-профили. Уилям Джеймс Кар от Манчестър има роднинска връзка и с трите момчета. Според Брай може да са братовчеди или негови племенници.
— Искате да кажете, че Кар е човекът, когото търсим? — попита озадачено Амброуз.
— Е, предполагам, че съществува и такава вероятност — отвърна скептично Стейси. — Но тази находка ни дава допълнителни основания да подозираме Уорън Дейви. Ако е братовчед на Кар, това означава, че трите жертви са и негови кръвни роднини. Следователно хипотетичните твърдения, основани на косвени улики, стават по-солидни и почиват на повече доказателства.
— Но той все още е само един от възможните извършители — каза Пола. — И ние все още не знаем къде се намира.
— Което означава, че операцията по наблюдението си остава наложителна — довърши Амброуз.
Стейси сви рамене.
— Както всички тук държат да ми напомнят с голяма наслада, в крайна сметка всичко опира до добрата старомодна полицейска работа — тя се обърна отново към мониторите. — Ще изпратя мейл на шефката. Доказателствата, поддържащи нашата теория, винаги й доставят голямо удоволствие.