Отиването до училище не създаде проблеми. Една кола се движеше пред аудито на майката на Юан, друга я следваше отзад, най-отзад се движеше микробусът. Госпожа Макалпайн го остави на един ъгъл на около четвърт миля разстояние от училището и двама от пешеходците го поеха оттам. Оставиха на пост трима полицаи — двама пеши и един в кола, после се върнаха в участъка. Чакането винаги беше най-тежката част от тези операции. Някои играеха карти, други четяха, трети, отпуснали глави върху скръстените си ръце, спяха. Когато Тони се появи, вече беше три и половина и всички бяха готови за действие.
— Не очаквах да се появиш — каза Карол.
— Обичам да те държа в напрежение.
— Ще стоиш в микробуса с мен — каза тя, избутвайки го встрани от останалите участници в наблюдението.
— Прекрасно. Не се опитвам да ти създавам допълнително затруднение — каза той. — Но си казах, че мога да бъда от полза. Разбираш ли — ако се наложи да вземаш трудни решения, кога да се намесвате и кога да се държите настрани. Нали знаеш, че ме бива с тези психологически трикове — и той й отправи онази хлапашка усмивка, която едновременно я забавляваше и дразнеше. — Защо да не се възползваш от присъствието ми. В края на краищата, колкото повече работа ти свърша, толкова по-лесно ще ти бъде да спориш с Блейк следващия път, когато се опита да те накара да работиш с Тим Паркър.
— Всички ли са такива некадърници като него? — попита Карол.
Тони седна на едно от бюрата.
— Не. Един-двама от тях имат истински талант за тази работа, има и още един-двама, които са сравнително компетентни. После идват онези, което са изучили всичко, което трябва да се учи по въпроса, но нямат способност да съпреживяват, да се поставят в положението на другия. Те не подлежат на допълнително обучение. Човек или има тази способност, или я няма. Още първия път, когато изпълнява такава задача в действителност, си проличава дали има необходимата съобразителност и способност за съпреживяване — ако я има, трябва да се заеме с клинична практика. Ако тези неща му липсват, трябва да се ориентира към академична работа. — Тим има потенциал да стане по-добър, но никога няма да бъде блестящ. Стана така, че ти просто нямаше късмет. Ако Блейк отново се опита да ти погоди такъв номер, не позволявай друг да избира вместо теб. Ще ти дам имената на двама души, които ще ти свършат добра работа.
— Но няма да са добри като теб.
— Не отричам. Но аз може да не съм винаги до теб, Карол — тонът му беше сериозен и събуди у нея страх. Всъщност така и не беше разбрала какво се е случило с него в Устър — не знаеше какво се е случило в душата му. Но откакто се върна оттам, той беше в особено настроение. Нещата, които не успяваше да разбере, я дразнеха, а това бе нещо, което не можеше да разбере.
Затова реши да се пошегува.
— Не си ли малко млад за пенсия? Или си лъгал за възрастта си през всички тези години?
Той се позасмя.
— Не съм от хората, които се пенсионират. Вероятно ще се влача на работа, кретайки, подпрян на проходилка. „Човекът, когото търсите, е мъж, принадлежи към бялата раса, на възраст от двайсет и пет до четиридесет години, и има проблеми да поддържа лични отношения“. И някоя млада и талантлива инспекторка от криминалната полиция ще мисли, че съм голяма работа.
— Е, това ще ти е за първи път — каза тя заядливо. После направи крачка встрани и повиши тон. — Всички да внимават. Време е да заемем позиции. — Обърна се отново към Тони и попита: — Разбра ли, че намерихме връзка между Уорън Дейви и жертвите? В националната база данни на полицията откриха близост между техните ДНК-профили и ДНК-профила на Бил Кар, братовчеда, когото Дейви използва като пощенска кутия.
— Това е добре. Винаги е успокоително, когато ние, профайлърите, разберем, че не сме ви насочили по погрешна следа. Вече наистина ще трябва да почерпя Фиона Камерън.
Двамата тръгнаха заедно към вратата.
— Никога ли не си обмислял да се заемеш с географско профилиране? За да обогатиш арсенала си?
Той поклати глава.
— Да се занимавам с изчисления? Няма да се справя с такова нещо, Карол. Ще прекарвам цялото си време в спорове с компютъра. Достатъчно лошо е това, че си говоря сам, та да въвличам и неодушевени предмети в разговора.
Докато Юан вървеше към автобусната спирка, не се случи нищо особено. По нищо не личеше той да е забелязал, че го наблюдават. Двама от проследяващите се качиха в автобуса с него — жена на средна възраст, облечена с шлифер, и млад мъж с кожено яке и аленочервена бейзболна шапка, чиято козирка беше придърпана ниско над лицето му. Когато автобусът потегли, Карол се обади по телефона. Двама детективи вече чакаха в Бароудън. Единият щеше да се качи на автобуса там, а другият щеше да се постарае да го изпусне в последния момент и щеше да остане да разучава разписанието в заслона на спирката. Увериха я, че и двамата били на място, и че в селото не се забелязвали никакви признаци на живот, с изключение на двама старци, които играели на домино в кръчмата.