— Никак няма да е лесно — каза Карол на Тони. — Отидох снощи там, за да проуча какво е положението — прилича на някакъв шибан град на призраци. Четири улици, селски магазин, който приключва работа в шест следобед и кръчма, в която човек би влязъл само ако не разполага с никаква друга възможност. Ще трябва да стоим много надалеч.
— Ще пуснеш ли още пешеходци?
— Не. Имаме двамата в автобуса — те ще слязат в Бароудък. Тя ще влезе в кръчмата, а мъжът ще остане на спирката и ще се заговори с онзи, който ще е изпуснал автобуса. Станат ли повече, ще изглежда подозрително. Освен това сме монтирали камера в бръшляна по стената на методисткия параклис. — Тя посочи зад него, той се обърна и забеляза черно-белия монитор, на който се виждаше задната част на плексигласовия заслон на автобусната спирка и част от островърхата стреха на кръчмата. С изключение на мъжа, който стоеше на автобусната спирка, наоколо нямаше жива душа.
— Очакваш ли Дейви да се появи на АТВ, както самият той спомена в „Риг“?
— Мисля, че ще дойде с кола. Ще предпочете момчето да бъде в затворено пространство.
Не разговаряха повече, докато микробусът пътуваше по тесните междуселски пътища. Не виждаха автобуса пред себе си, но тримата техници в микробуса поддържаха постоянен контакт с проследяващите. Най-сетне Джони, ръководителят на техническия екип, се обърна към Карол и каза:
— Автобусът навлиза в Бароудън.
Карол и Тони погледнаха към монитора и видяха, че автобусът е вече близо до спирката.
Самите те вече бяха в покрайнините на селото и шофьорът спря микробуса в отбивка, от която тръгваше път към частен имот.
— Вчера взех съгласието на собствениците — поясни Карол. — Ще останем тук, ще слушаме и ще наблюдаваме.
Автобусът спря. Юан пропусна учтиво жената пред себе си, после слезе и той. Мъжът с бейзболната шапка се наведе, за да завърже връзката на обувката си; човекът на спирката се качи на автобуса. Юан се озърна, по-скоро любопитно, отколкото тревожно. Погледна часовника си, после се отдалечи от автобусната спирка и спря по средата между спирката и кръчмата, така че да може да бъде видян от всички посоки. Жената влезе забързано в кръчмата, а автобусът потегли. Точно когато той набра скорост, от едната странична улица се появи тичешком някакъв човек. Когато видя, че автобусът отмина, той спря, задъхан, и подпря ръце на коленете си. Мъжът с бейзболната шапка се насочи към него — явно се познаваха. Двамата се заговориха, после се върнаха обратно на спирката и продължиха да обсъждат оживено разписанието.
Не беше минала и минута, когато едно волво комби, тъмно на цвят, навлезе в селото, идвайки откъм Манчестър. Колата премина бавно, почти пълзешком покрай моравата в центъра на селото и автобусната спирка. Направи обратен завой пред кръчмата и спря до Юан.
— Той е — каза решително Карол.
Джони отдели слушалката от едното си ухо.
— Шофира жена — каза той.
— Какво?
— Жена е — и той върна слушалката на мястото й.
Карол погледна към Тони.
— Жена? Ти не си споменавал нищо за жена.
Той разпери ръце, не по-малко озадачен от нея. На екрана се видя как Юан пристъпи напред и се наведе към отворения прозорец на колата.
Джони отново проговори.
— Тя казва нещо в смисъла, че АТВ-то на BB било развалено… че тя е майка на BB и е дошла да го вземе…
— Той се качва — каза Карол. — Втори етап, Джони, уведоми ги.
— Волво комби, тъмно на цвят, излиза от селото и се насочва обратно към Манчестър. Първите знаци на регистрационния номер са ММ-07. Засега не мога да разчета останалото. Пешеходците в микробуса!
После излязоха отново на пътя. Беше мъчително да се движат толкова по-назад, но Джони подаваше непрекъснато информация.
— Насочва се уверено към Манчестър… Танго Лима две го следва… Моторът наближава отзад, изпреварва много умело Танго Лима две… сега моторът води. Шофьорът със сигурност е жена… момчето пие нещо от метална кутия… наближават разклона… моторът продължава направо, волвото зави вляво, без да подаде сигнал. Танго Лима две завива надясно, Танго Лима три поема следенето… заобикаляме града, насочваме се на юг… моторът се връща и се движи зад Танго Лима три.