— Мисля, че трябва да пуснеш Пола първа — каза Тони, без да чака тя да го попита.
— Първа трябва да бъда аз, аз съм старшият офицер, който води разследването, това придава тежест на позициите ни и смущава хората, независимо от това дали са невинни или от виновни по-виновни. — Карол отвори вратата на малкото помещение и подвикна: — Ей, има ли някой? Ние тук имаме нужда от кафе.
Тони започна да крачи из стаята.
— Именно защото си старшият офицер, трябва да се държиш настрани. Очевидно е, че Даян Патрик е играла някаква роля в извършването на тези престъпления. Може да е била принуждавана, но може да е била и активен съучастник. Ако второто е вярно, тя ще се подразни, че не я приемат достатъчно сериозно, за да я разпита лично шефът. А за нас е добре тя да е раздразнена, сама знаеш. Предпочитаме да са раздразнени, защото така се увеличават шансовете да се издадат поне отчасти.
— Можеш да ми вярваш, че ще намеря и други начини да я подразня — отвърна Карол.
— Ако пък е била принуждавана, много по-вероятно е да е склонна да разговаря с човек, когото не възприема като заплаха. С други думи, някой младши служител. Ако оставиш Пола първа да си опита късмета с нея, успехът е почти гарантиран. Не казвам, че ти няма да имаш възможността да говориш с нея, но нека Пола бъде първа.
— Няма ли да седнеш? Ще ме побъркаш, ако продължаваш да се щураш насам-натам из това тясно пространство — изфуча Карол.
Той седна на най-близкия стол.
— Това ми помага да мисля.
На вратата се почука и се чу гласът на Кевин, който каза:
— Кафето.
Карол отвори, пое двете чаши от него и затвори вратата с хълбок.
— Ще си сложа слушалката и ти може да ме инструктираш в процеса на разговора.
— Знаеш, че няма човек, който да се справи с тази работа по-добре от Пола — ясно му беше, че си играе с огъня, но трябваше да го каже.
— Искаш да кажеш, че Пола умее да води разпит по-добре от мен? — тя побутна рязко чашата с кафе към него. Тони имаше чувството, че едва се е отървал да не плисне кафето в лицето му. Рядко я беше виждал толкова напрегната след арест. Предполагаше, че това се дължи на съзнанието, че Уорън Дейви все още е на свобода.
— Сега не е моментът да си доказвате един на друг кой е по-велик, и ти го знаеш — каза той. — Нямаш никакви основания да се съмняваш в професионалните си способности. Нали именно благодарение на твоето ръководство постигнахте резултат. Екипът функционира, защото ти ги оставяш да вършат онова, в което са най-добри, дори ако самата ти умееш да вършиш същото.
— Не разбирам — отвърна смръщено и заинатено Карол.
— Вземи например Сам — каза Тони. — Знаеш, че е единак. Знаеш, че не обича да споделя с никого за находките си, защото е убеден, че ще се справи с тях по-добре от всички останали. Готов е да постъпи некоректно с всеки, ако прецени, че това ще му помогне да се издигне — но само в случай, че тази постъпка не би навредила на разследването. Много старши офицери не биха приели Сам в екипа си, защото не умее да работи в екип. А ти го държиш при себе си. Оставяш го да развива специалните си умения.
Той замълча. Въпросът „Прав ли съм?“ се беше изписал на лицето му.
— Разбира се, че го държа в екипа. Той е изключително способен.
— Това е само една от причините. Другата е, че виждаш у него нещо от себе си — нещо от някогашната Карол Джордан, в началото на кариерата й, по времето, когато още не се беше издигнала до заслужено висока позиция. Такова е отношението ти към всеки от тях — той направи гримаса. — Е, може би Стейси е изключение. Но ти знаеш, че Пола е страхотна, когато води разпит. Знаеш го, защото ти също си страхотна и затова си в състояние да разпознаеш същото умение у нея. Остави я да се заеме с това, Карол.
Той забеляза изписалото се по лицето й колебание.
— Понякога имам чувството, че все на мен се пада да върша тежката работа, а интересната част винаги се пада на някой друг — каза тя нацупено.