Пола изчака да отмине и тази буря. Знаеше, че Скот иска разпитът да бъде прекратен, но и че държи Пола да даде причина за прекратяването. А Пола беше твърдо решена да не създава подобни поводи на адвокатката.
— Но защо би направил такова нещо? — попита тя, когато Даян се поуспокои.
— Навремето е извършил нещо нередно, не знам за какво точно става дума, така и не намери сили да ми каже. Нещо свързано с личните данни на клиент. Направил нещо, в резултат на което умрял човек. — Тя като че ли се вслушваше в себе си, преживяваше наум отново някаква сцена от миналото. — И тогава у него нещо сякаш се пречупило — тя срещна спокойния поглед на Пола. — Знам, че звучи невероятно, но точно така беше. Той непрекъснато повтаряше, че носи в себе си злото, както се пренася вирус. И после каза, че моята Джоуди не бива да живее, за да не се пренесе злото в следващото поколение. Когато я уби, плачеше — тя притисна ръка към устата си и отново започна да се поклаща напред-назад.
Пола очакваше Даян да прехвърли вината изцяло на партньора си, особено като се имаше предвид, че той беше успял да се измъкне и не присъстваше тук, за да представи своята версия на събитията. Започна разпита от позициите на скептицизма, но с напредването на времето съмненията й бяха започнали да се топят. Имаше нещо ужасяващо убедително в разказа на Даян Патрик. При това отчаянието на жената беше съвсем истинско. Трудно бе да си представи човек, че тя би могла да изиграе това цялостно рухване.
— Съжалявам за загубата ви — каза тя. — Но не намирам връзката между събитията. Как така след убийството на собственото си дете той е решил да започне да убива тези тийнейджъри?
По лицето на Даян Патрик се изписа откровено удивление. Това вече бе толкова безспорна проява на искреност, че хвърли известно съмнение върху видяното от Пола досега.
— Защото и те бяха негови деца. Нима не знаехте?
— От къде бихме могли да знаем? — възрази Пола. — Знаехме, че са заченати от един и същи донор на сперма, но не бихме могли да знаем, че донорът е Уорън. Никой няма достъп до този вид информация, дори полицията, дори ако разполагаме със съдебно решение.
Даян я гледаше втренчено — очевидно не намираше какво да каже.
Пола се усмихна.
— Което води до следващия ми въпрос. По какъв начин Уорън е узнал кои са тези деца?
Настана дълго мълчание. Пола беше готова да се обзаложи, че Даян се опитва да прецени дали ще я заловят, ако излъже. Накрая тя проговори. Бавно, сякаш опипваше почвата.
— Той ме принуди да го направя. Заплашваше, че ще ме убие.
— Да, разбрах това. Убил е бебето ви, после заплашил и вас. Не ви ли е минавало през ум да избягате?
Даян се позасмя горчиво.
— Очевидно е, че не познавате особеностите на съвременния свят. Когато става дума за киберпространство, може да се каже, че Уорън е един от повелителите на вселената. Бих могла вероятно да избягам, но никога нямаше да успея да се укрия от него. Щеше да намери начин да се добере до мен.
— Но нали сега проговорихте — възрази Пола.
— Да, но вие ще го заловите и ще го държите далеч от мен — отвърна Даян — за първи път от началото на разпита говореше съвсем спокойно.
— Е, къде е той? Къде според вас ще го открием?
— Не знам. Още след първото убийство престана да нощува у дома.
— Казали сте на моя колега, че е в Малта.
Даян погледна към адвокатката.
— Страхувах се — поясни тя.
— Чухте какво каза клиентката ми — намеси се Скот. — Страхувала се е за живота си. Действала е под принуда.
— Принудата не може да служи за защита при обвинение в убийство — каза Пола.
— А досега никой не е намекнал дори, че клиентката ми е извършила убийство, не става дума дори за опит за убийство или държавна измяна, които са единствените познати случаи, в които принудата не може да послужи за защита — заяви Скот. Гласът й беше леден като изражението й.
— Искам да се върнем малко назад — каза Пола, поглеждайки право в очите Даян, която сякаш не беше обърнала внимание на размяната на реплики с адвокатката. — Как успя Уорън да открие имената на децата, на които е бил биологичен баща?