Оказа се, че е грешал дълбоко. Когато Майк се опитваше да споделя с Даниъл, за да установи някаква близост с него, синът му реагираше със свиване на рамене, присмиваше му се и категорично отказваше да бъде въвлечен в разговор. След като той го беше срязал за пореден път, Майк с нежелание прие, че няма и най-бледа представа от мислите на сина си. Мечтите и желанията на Даниъл, неговите страхове и фантазии, страстите и слабостите му бяха напълно неразгадаеми за неговия баща.
Майк наистина можеше само да гадае с какво се занимава синът му през дългите часове, когато двамата не бяха заедно. И тъй като представите, които се раждаха във въображението му, никак не му се нравеха, той бе предпочел да не мисли за тези неща. Предполагаше, че това устройва напълно и Даниъл.
Но нямаше как да предположи, че това устройваше напълно и неговия убиец.
Има срещи, които е по-добре да бъдат провеждани извън работното място. Карол винаги го бе чувствала инстинктивно, а Тони й беше дал рационалното обяснение: „Измъкнеш ли хората от естествената им територия, това размива йерархичните ограничения. Те се чувстват малко по-неуверени, но същевременно изпитват желание да се покажат, да утвърдят себе си. Това ги кара да мислят по-творчески, по-оригинално.“ А това е необходимо за всеки работен екип, чиято цел е да бъде водещ в професията. Едно от най-трудните неща за постигане е да поддържаш всички бодри, изпълнени с изобретателност като в началото, особено в строго йерархични структури като полицейската.
За екип като нейния, съхраняването на водещи позиции беше дори още по-важно. Както Джеймс Блейк й бе припомнил съвсем подчертано, елитните екипи неминуемо привличаха по-строг контрол от редовите работни единици. Подемането на нови инициативи, които впоследствие доказват своята ефективност, беше един от най-директните методи да обезоръжат онези, които ги критикуваха. Сега натискът беше по-силен от всякога, но Карол вярваше, че хората й ще се борят за позициите си така, както щеше да постъпи и тя самата. Именно затова сега тя събираше поръчките за напитки в частната зала за караоке в любимия си тайландски ресторант.
Нещо повече, сега се бе заела с нещо друго, което бе научила от Тони: изборът и начинът, по който бе направен, създаваха възможности за някои прозрения, макар и дребни. Така че сега тя имаше възможност да сравни прозренията си с това, което знаеше, да прецени дали това, което си мислеше, че знае за подчинените си, се потвърждава от това, което избираха и от начина, по който избираха.
Стейси Чен не влагаше никаква изобретателност в избора си. През трите години, откакто работеха заедно, Карол не бе виждала тяхната гениална специалистка по компютърни технологии да пие нещо друго, освен чай „Ърл Грей“. Тя си носеше отделни запечатани пликчета чай в елегантната си зелена кожена раница. В барове и клубове, които не предлагаха чай, тя си поръчваше вряла вода и слагаше в нея пликчето. Стейси беше жена, която винаги знаеше съвсем точно какво иска, а изяснеше ли си веднъж този въпрос, се стремеше безкомпромисно към постигане на желанието си. Нейната праволинейност не позволяваше лесно да се прецени душевното й състояние. Когато някой нито за миг не променяше предпочитанията си, трудно би могло да се предположи дали е притеснен или възторжен, особено когато този човек умееше да се прикрива така добре като Стейси. Такива квалификации напомняха неприятно на расови стереотипи, но нямаше съмнение, че Стейси умееше да бъде непроницаема по-добре от който и да било друг познат на Карол.
След толкова много време тя почти нямаше какво да добави към оскъдните факти от биографията на Стейси. Родителите й бяха китайци от Хонконг, преуспели в търговията на едро и дребно с хранителни продукти. Според слуховете самата Стейси бе натрупала милиони от продажбата на софтуер, който разработила навремето сама. Тя със сигурност се обличаше като милионерка — дрехите й създаваха впечатление, че са правени по специална поръчка за нея, а и в поведението й понякога имаше проблясъци на арогантност, които я представяха в доста по-различна светлина от образа на ненатрапчива изпълнителност, който обикновено представяше пред света. Карол признаваше пред себе си, че ако Стейси не беше такъв блестящ компютърен специалист, тя надали би се съгласила на толкова тесни служебни контакти с човек като нея. Но по някакъв начин между двете се бе развило чувство на взаимно уважение и работните им отношения бяха плодотворни. Карол не можеше да си представи своя екип, лишен от талантите на Стейси.