Пола се засмя.
— Не разчитайте прекалено много на това — тя избута стола си назад. — Щом нямате желание да ни помогнете, мисля да не си губя повече времето. Така или иначе имаме право, да ви задържим по обвинение в отвличане, насилствено задържане и опит за убийство.
— Тогава предявете обвинение или освободете клиентката ми. Нямате никакви доказателства. Момчето е тръгнало доброволно с нея, после е припаднало. Клиентката ми не може да бъде държана отговорна за вещите, които партньорът й е оставил на кухненската маса — Скот тъкмо започваше да се вживява в разиграното възмущение, когато Пола я прекъсна.
— Кажете това утре на магистратите. Засега аз приключвам. По-късно сигурно ще имаме още въпроси, затова ще бъде добре да сте на разположение, госпожо Скот.
Глава 41
Тони извади ръце от джобовете си и ги скръсти пред гърдите си.
— Бива я, даже много я бива. Лъже само когато е абсолютно необходимо, така че е трудно да се разпознаят лъжите. При това е много трудно да се забележи кога преминава от истина към лъжа.
Той се извърна рязко към вратата, през която влизаше Пола. Тя се облегна изтощено на стената и каза:
— Тази жена е костелив орех.
— Много точно определение — каза Тони. — Тя е от най-умелите лъжци, онези, които съумяват да убедят и себе си, че говорят истината.
— Как я преценяваш? — обърна се Карол към Пола.
— Първоначално й повярвах изцяло, приех всичко за чиста истина. Мислех, че наистина е била тероризирана. Но имаше един момент — струва ми се, когато от въпроса ми можеше да се заключи, че не сме наясно, че Уорън е бащата. Реакцията й беше толкова недвусмислено искрена, че незабавно промени отправната точка за преценките ми и аз осъзнах, че дотогава не е говорила чак толкова искрено, колкото би искала ние да вярваме. — Пола отметна косата си от челото. — Нищо не можах да измъкна от нея. Нищо, което да си струва поне малко труда.
— Не бих казал подобно нещо — възрази Тони. — Сега знаем доста повече от това, което знаехме преди разпита. Картината започва да се изяснява.
— Но трябва да намерим Уорън — каза Карол. — Накарах Стейси да проследи движението по кредитната му карта, всички негови известни адреси в електронната поща, шофьорската му книжка и паспорта. Снимката му ще бъде показана в тазвечерните новинарски емисии.
— Сега ще изчезне задълго — каза Пола.
— Тони е на друго мнение. Според него той има мисия, която държи да завърши — нали така?
Потънал в размисъл, Тони се смръщи недоумяващо.
— Какво?
— Мисия. Мисията, която той трябва да завърши.
Тони се почеса по главата.
— Да, така казах. Но ти няма да успееш да го откриеш, Карол — той взе сакото си от стола, на който го беше хвърлил. — Трябва да отида да поговоря с един човек — и се упъти към вратата.
— Да разговаряш с кого? За какво? — попита Карол. Но вратата вече се затваряше зад него.
Стейси не беше единствената, която бе в състояние да се възползва от предимствата на информационната ера. Получеше ли се веднъж съдебно решение, нещата се задвижваха с удивителна бързина. Да вземем например телефонните компании. Веднага щом се върнаха в офиса, Кевин получи нареждане да си издейства достъп до информацията за телефонните контакти на „Ди Пи Ес“ и на Даян Патрик. В рамките на един час успя да открие магистрат, който да подпише съдебното решение, после го сканира и го изпрати по електронен път. Като никога компаниите, предлагащи мобилни и стационарни услуги, също реагираха удивително бързо.
Той установи с учудване, че и мобилните, и стационарните телефони са били ползвани много рядко, и сподели учудването си със Стейси.
— Как мислиш, дали тя не е ползвала телефон, за който не знаем? За еднократна употреба?
— Възможно е — отвърна Стейси. — Но повечето хора, работещи в областта на информационните технологии, предпочитат да общуват по електронен път. Там информацията може да се криптира много по-лесно. Телефоните са ужасно несигурно нещо.
После тя му даде достъп до софтуер, който функционираше като телефонен указател, но на обратния принцип. Само след едно кликване имената и адресите, свързани с въведените номера, започваха да излизат на екрана пред него.
Кевин огледа списъка и установи, че става дума предимно за фирми. Предположи, че повечето са клиенти на „Ди Пи Ес“, но щеше да се наложи да се свърже с всички тях, за да се убеди. Имаше няколко обаждания до гаража на някой си Кар. Кевин предположи, че това е братовчедът, който е получавал пратките за „Ди Пи Ес“, но все пак си записа да попита Амброуз.