— Можете ли да идентифицирате фризера, изнесен от дома на Даян Патрик? — Кевин стисна палци.
— Лично аз не, нали разбирате. Но не е изключено служителите, които са били натоварени с изнасянето му, да са в състояние да посочат с относителна точност уреда, принадлежал на госпожа Патрик.
— А дали тези служители са все още на работа?
Мелдръм захихика. Кевин си каза, че друга дума не би дала достатъчно точно определение на звука, който издаде.
— Божичко, разбира се, че не. Не и толкова късно следобед. Те започват работа в седем сутринта. Убеден съм, че ако пристигнете утре в седем в нашето депо, те с радост ще ви помогнат.
Кевин си записа как да стигне до депото и имената на служителите, с които трябваше да говори. Благодари на Мелдръм, а после се облегна на стола си. На луничавото му лице грееше доволна усмивка.
— Приличаш на котка, която най-сетне е докопала канарчето — отбеляза Сам.
— Ако убиец се постарае да се отърве от голям фризер точно по времето, когато изтребва жертвите си, според мен можем да предположим с известна сигурност, че бихме открили някакъв доказателствен материал във въпросния фризер, ти как мислиш?
Тони откри Алвин Амброуз в офиса на екипа. Той се занимаваше със списъка на клиентите на „Ди Пи Ес“, който фигурираше на сайта на фирмата.
— Опитвам се да открия някой, който е поддържал и извънслужебни контакти с Уорън Дейви — поясни той, когато Тони го попита какво прави. — Засега няма резултат.
— Питах се… би ли ме закарал до гаража на братовчеда на Дейви, как му беше името?
Амброуз го погледна накриво.
— Добре де, добре, редно беше да изпратя рапорта и на вас. Бил Кар — това е името му — той се усмихна унило. — Не може без шеги между колеги, нали така?
Тони се усмихна едва доловимо.
— Щом казваш. Та може ли да ме закараш дотам?
Амброуз надигна едрото си тяло.
— Няма проблеми. Но не ми се вярва той да знае къде е Дейви. Вече разговарях с него днес следобед.
— И аз не мисля, че знае — отвърна Тони. — Но аз и нямам намерение да говоря с него за това. Бих отишъл сам, но можеш да ми вярваш, че на този свят надали има човек, който да се ориентира по-зле от мен. Ако тръгна сам, вероятно ще се въртя из Южен Манчестър до неделя.
— Да не мислиш, че аз ще се справя по-добре? Не забравяй, че съм от Устър.
— Което ще рече, че все пак имаш малко предимство в сравнение с мен.
Докато пътуваха, Тони разпитваше Амброуз за живота му в Устър и за екипа от полицията на Уест Мърсия, е който работеше. Амброуз му обясняваше, че според него Устър е чудесен малък град, отлично място за отглеждане на деца — достатъчно малък, за да се знае къде какво става, но и достатъчно голям, за да не предизвиква клаустрофобия. Разговорът им помагаше да запълват времето, а и Тони нямаше нужда да обмисля предстоящия си разговор с Бил Кар. Той вече си беше изяснил темата.
Амброуз зави в сляпата уличка и му показа гаража. Бяха успели да пристигнат навреме — Бил Кар, застанал с гръб към тях, тъкмо спускаше тежките ролетни щори пред вратата.
— Не се засягай, Алвин, но наистина мисля, че ще се справя по-добре сам — каза Тони, излезе от колата и затича, за да стигне до Кар, преди той да си тръгне.
— Бил? — извика Тони.
Кар се обърна и поклати глава.
— Закъснял си, приятел. Приключих за днес.
— Не, няма проблем, не те търся по работа — Тони протегна ръка. — Казвам се Тони Хил, работя с брадфийлдската полиция. Ще ми отделиш ли малко време да поговорим?
— Във връзка с онази история с колата на Уорън, заради която идваха и онзи ден? Нали казах на човека, който дойде тогава — аз само помагам на братовчед си, нямам нищо общо с бизнеса им или с каквото и да било друго, свързано с тях. — Очите му шареха, сякаш търсеше зад гърба на Тони възможност да се измъкне. Той вдигна яката на джинсовото си яке и пъхна ръце в джобовете на джинсите си, заемайки отбранителната поза на гузно дете.
— Няма значение, аз искам само да поговорим малко за Уорън и Даян — каза Тони с топъл и поверителен тон. — Да отидем ли някъде да пием по една бира? Аз черпя.
— Той е оплескал нещо, нали? Нашият Уорън? — Кар изглеждаше обезпокоен, но не и учуден.
— Няма да се лъжем, по всичко личи, че е така.
Кар изду бузи, после изпухтя.