— Не ви е обичал достатъчно, за да ви каже истината. Не ви е обичал достатъчно, за да се подложи на терапия за възстановяване на оплодителната способност. Не е искал да има деца от вас, нали? Предпочел е напълно непознати жени да износват децата му — само не и вие, не е ли така?
— Госпожо главен инспектор, ако не прекратите този тормоз, ще изискам незабавното прекратяване на разпита — прекъсна я Бронуен Скот и постави ръка на рамото на Даян, за да я накара да мълчи.
За миг вниманието на Тони се отклони, тъй като Кевин надникна през вратата и каза:
— Току-що открих нещо, което сигурно ще бъде от полза на Карол.
— Какво? — Тони се опитваше да раздели вниманието си между него и хода на разговора в другата стая.
— Вчера общинските служби са изнесли от седалището на „Ди Пи Ес“ фризер, и са го откарали в центъра за екологична преработка на боклук. Първата ни работа утре сутринта ще е да се доберем до него.
Тони се ухили.
— Ти си истинска звезда на криминалистиката, Кевин. Благодаря — после отново насочи вниманието си към стаята за разпити. Схватката между Карол и Бронуен Скот продължаваше — не му се вярваше да е пропуснал кой знае какво. Изчака подходяща пауза и съобщи на Карол новините, които бе предал Кевин.
По лицето й се изписа злорада усмивка.
— Държите да задавам въпроси, така ли, Бронуен? Добре тогава, да се насочим към въпросите. Бих искала да попитам клиентката ви защо вчера е повикала общинските служби да изнесат от дома й един голям фризер?
Този път изражението на Даян Патрик не остави съмнение, че въпросът я е шокирал.
— Защото… защото беше развален. Не работи.
— Целият екип от специалисти на нашата лаборатория по съдебна медицина ще подложен на изследване всеки квадратен сантиметър от фризера — каза Карол. — Ще намерим ли следи от кръвта на Уорън?
— Казах ви вече — гласът на Даян бе станат писклив. — Нямам представа къде е Уорън.
— Кога го убихте, Даян?
— Нямам представа за какво говорите. Кажете й, госпожо Скот. Не знам къде е Уорън и не съм го убила. Аз го обичам.
— Питай я дали е забелязала колко приличат децата на Уорън. И питала ли се е дали и нейното дете е щяло да прилича на тях — каза Тони.
— Забелязахте ли колко приличаха всички тези деца на Уорън?
— Разбира се, че приличаха на него. Нали бяха негова плът и кръв. Лоша кръв, така се изразяваше той. Той каза, че децата трябва да умрат, не съм го казала аз — тя вече крещеше, без да обръща внимание на ръката, която Бронуен Скот бе поставила на рамото й в опит да я успокои.
— Не ви ли накараха да се питате как би изглеждало вашето дете? Ако той се бе съгласил да родите дете от него?
Скот избута стола си назад.
— Стига вече, няма да търпя повече това. Клиентката ми е жертва на злодей. Вашите опити да я сплашите са недопустими. Когато се сдобиете с доказателства, може пак да разговаряме с вас.
— Припомни й, че се е провалила — каза Тони. — След нея няма да остане никой, а неговото потомство ще просъществува.
Карол се взираше в Даян Патрик, без да обръща внимание на Бронуен Скот.
— Провалихте се, нали така? Успяхте да се доберете само до четири от тях. Останалите са там, навън, живи и здрави. Правят ви за посмешище. Това са децата, които са ви били отказани. Те ще израснат — децата на Уорън, неговата кръв ще просъществува. Но когато вие умрете, след вас няма да остане нищо. Лошата кръв ще умре заедно с вас, с вас и вашата безплодна утроба.
Даян оголи зъби, издаде нещо подобно на ръмжене и се хвърли през масата към Карол. Но Бронуен Скот реагира бързо и успя да я сграбчи.
— Всичко е наред, Даян, успокой се. Не й позволявай да влезе под кожата ти. Не разполагат с никакви доказателства, затова се опитват да те провокират.
Някой почука на вратата и напрежението в стаята се уталожи. Влезе Стейси, съобщи името си пред микрофона за протокола и каза с официален тон:
— Налага се да разговарям с вас, госпожо главен инспектор.
Карол спря диктофона и излезе след Стейси в коридора.
Тони дотича от съседната стая.
— Какво има, Стейси? — попита Карол.
— Кевин разговаряше с клиентите на „Ди Пи Ес“ — отвърна Стейси. — Проверява обажданията от телефонните номера на „Ди Пи Ес“, за да е сигурен, че става дума за разговори с клиенти, а не за нещо по-зловещо. Така или иначе, тъй като и без това се занимаваше с тази работа, той решил да пита всички кога за последен път са виждали Уорън Дейви и си записвал часове и дати. Когато разбрах за това, сравних данните с часовете, за които знаем, че убиецът е бил в „Риг“ и е разговарял с бъдещите си жертви, както и с местата, откъдето е пращал съобщенията си. Очертава се съвсем ясна схема. Уорън има твърди алибита за поне двайсет от разговорите онлайн. Изключено е той да е дебнал децата — по същото време е бил с клиенти на съвсем различни места — тя подаде на Карол един лист. — Това са местата, на които е бил Уорън в споменатите периоди. А ето откъде са били водени онлайн разговорите по същото време.